Как да станеш пират

Хълцук Кръвожадни Херингски Трети вече стана викингски герой („Как да си дресираш дракон”, превод от старонорвежки Кресида Коуел), но не мислете, че с това проблемите му се решиха. След победата над Морскидраконус Гигантикус Максимус и спасяването на цялото племе, животът му се върна към обичайното ежедневие.

Сополак продължава да го тозмози и да претендира, че е истинският наследник на племето (но само когато това е безопасно). Хълцуковия дракон Беззъбчо е все така своенравен, мързелив и мрънкащ. Освен това Хълцук и останалите момчета от племето на хулиганите косматковци продължават обучението си с Храчко Оригвалски. Този път на борда на „Щастливата тринайсетица” където се учат да станат пирати. Това значи предимно бой с шпаги в бурно море (мислите ли, че „Мигновена паника„ е подходящо име на шпага?), а Хълцук и в това не блести с кой знае какви умения.

Вече е ясно, че силата му не е в мирно време, а именно в кризисни времена. Кризата пристига в лицето на Алвин, бедния, но честен фермер и предполагаемото легендарно съкровище на великия викингски предводител Поразяващата брада. Алвин е всичко друго, но не и честен и веднага след мистериозната си поява след корабокрушението на „Щастливата тринайсетица” започва да манипулира Стоик Грамадански и хулиганите.

Алчността ги обсебва и те се втурват да преследват съкровището на Поразяващата брада, въпреки че надписът „Не отваряй този ковчег/сандък/врата” присъства на всяка крачка. Всички освен Хълцук, Рибоног и Беззъбчо се държат като обезумели и пренебрегват всички предупреждения.

Всичко това подготвя почвата за последвалото страховито и напрегнато препускане след съкровището, след което нещата идват по местата си. Вероломството на Алвин ще бъде разкрито, а Хълцук ще открие нещо изненадващо за бойните си умения с шпага. И ще се сдобие със Смъртоносно острие – шпага точно по негова мярка.

А дали ще намерят съкровището? Хехе, естествено, че няма да ви разкрия!

Истината е, че Хълцук има нюх за правилните решения за съдбата на племето. Далновидността му е необичайна за момче на неговата възраст и в моите очи той безспорно е истинският наследник на Стоик Грамадански.

Потривам ръце от удоволствие, че ми предстои да чета „Как да говорим драконски” и се надявам от издателство „Колибри” да побързат с издаването на следващите части от мемоарите на Хълцук.

Автор: Лора Филипова

[club]