Как да отпратим тъгата
Когато видя нова книга от поредицата „Ана Ана“ (изд. „Пурко“), моментално се настройвам за забавление и неподражаем хумор. Изразителните илюстрации и индивидуалността на героите ме карат да се усмихвам, да забравя поне за мъничко за баналните тревоги. Затова заглавието „Къш, къш, тъга!“ ме изненада – как така „тъга“? Та Ана Ана е ненадмината в това да измисля интересни занимания!
Ала ето че русокосата фурия е тъжна. Не иска да играе, да чете, да рисува, само да лежи. Най-накрая споделя какво й тежи – друго момиченце от училище не иска да другарува с нея, дори я е ударило. Докато Ана Ана спи, плюшките й умуват как да помогнат. И намислят.
Ана Ана се събужда от ярка светлина навън. Излизайки, тя вижда своебразна сцена, готова за представление. В него се разказва за…тъжно момиченце, отказващо да си играе заради грубото отношение на своя приятелка. То се знае, друго е да погледнеш ситуацията отстрани. Така Ана Ана разбира, че станалото не е толкова страшно и определено не си струва да страда толкова много.
Настоящата история от Алекси Дормал и Доминик Рок прави впечатление с по-тясното си, целенасочено послание. Това създава предпоставки за дидактичност, но свежите илюстрации и ярките характери на героите не позволяват на назиданията да се промъкнат между страниците.
„Къш, къш, тъга!“ може да предизвика дискусия и по друг въпрос, а именно: „Имаме ли или не право да тъжим?“. Според някои, всеки човек (в т.ч. – всяко дете) е свободен да изживее емоциите си и да не върви срещу тях. Според други, прекаленото потапяне в една емоция не е градивно. И двете страни ще намерят в книгата потвърждение на своята позиция. Да, плюшките правят всичко възможно да убедят Ана Ана, че тъгата й е нейно решение и зависи от нея самата да я прогони. Също така обаче ясно е посочено, че момиченцето е тъжно от дни.
При внимателен прочит ще уловите в книгата и още едно послание – колко е важно да оценяваме приятелите, които вече имаме, вместо да се терзаем за вниманието, което не успяваме да спечелим. Желанието на плюшките да помогнат на Ана Ана е присъщо на всеки верен другар – а и действително до голяма степен от нас зависи върху какво ще спрем вниманието си. Този урок не се усвоява отведнъж, но „Къш, къш, тъга!“ е едно добро начало.
Игровият похват е класически метод за онагледяване на проблемни ситуации и поглеждането им от различен ъгъл. С помощта на плюшени играчки, фигурки и др. можете да изведете детето встрани от бурната емоция и да му съдействате да анализира случващото се.
А най-лесно е просто да се насладите на поредния кратък комикс от поредицата, да се посмеете заедно и да си припомните приятелите, които са винаги там!
