Как да научим децата да четат? С търпение…

Вече сте срещали чудесните ревюта за детски книги на Искра и дъщеря й Ясена. Ясена е напът да се присъедини към самостоятелните читатели, а Искра разказва как протича овладяването на буквите у тях.

Детето ми навърши четири години преди три месеца и вече чете първите си думи – мама, баба, тати, дядо, вода, фея, дъга, пеперуда… Да не изброявам, макар да се усмихвам широко след всяка прочетена и да се гордея, защото заедно сме се справили след дълги усилия от нейна и от моя страна. С написаното навярно се „нарисувах“ в главите ви като амбициозна и, едва ли не, измъчваща детето си. Не бързайте със заключенията, а дочетете споделения ми опит!

Не смятам, че дъщеря ми се отличава от останалите деца с изключителен интелект и не съм открила такава нейна дарба, която да я определя като различна. За мен, разбира се, тя е единствена и най-прекрасна. Също така е любопитна и любознателна, а такива са всички деца. Убедена съм! Ето защо, ако ви се занимава, ако сте от родителите, които играят поне понякога с децата си, то изучаването на азбуката и последващата й употреба само ще разнообразят общите ви занимания. И изобщо не си задавайте въпроси – ами после в училище, няма ли да му е скучно на детето, за какво са учителите и т.н.? На детето няма да му е скучно, просто ще му е по-лесно, а в училище няма да развиват само асоциативната му памет (така необходима за буквите), а и логическата (по-трудната ). Ето и стъпките (поне в нашия случай):

1. Първото и най-важно условие е търпението, с което е необходимо да се въоръжите за овладяването на буквите. През изминалата година аз имам голям напредък относно тази първа стъпка. Мислех си, че щом детето ми е проговорило сравнително скоро, то буквите няма как да я затруднят. Е да, ама го мисля аз, която съм забравила много отдавна как съм ги научила и колко трудно навярно ми е било. Така че – ТЪРПЕНИЕ, започва се с малкото, после малкото се затвърждава, докато не се решите на плахи опити за нещо повече.
2. Първите научени букви не са А, Б, т.е. първите от азбуката. Първите са, както навярно всички пробвате и знаете, началната от името на детето (е, не се изключва съвпадение с А и Б), на вас, на всички най-близки хора. Общо взето 6-7 букви.
3. Разширявате асортимента, но с букви, които могат да се асоциират с предмет или действие. При нас бяха съответно: „п“ като пейките в парка и прозорците в стаята, „з“ като заек (помагате, имитирайки позата на сладкото животинче), „ж“ си е жаба, „с“ (ссссс – съскане на змия), „т“ – тротинетка, толкова актуална за днешните деца, „о“ като обичам (не мога да ви обясня в случая асоциацията).
4. Четейки детски книжки, започвате да спирате на познатите букви (за предпочитане при заглавията, примерно в книжка с много приказки, защото там буквите са големи) и да подпитвате – тази буква сещаш ли се коя е, тази на какво ти напомня, ще ми помогнеш ли да прочета думата, забравих коя е тази буква… Сещате се, хитрувате. Не винаги се получава, защото децата не са глупави, макар и да не знаят колкото нас. Винаги усещат лукавството и понякога просто не желаят да се включат в играта, защото държат да им се прочете приказката. Не правете грешката да се ядосвате, излишно е.
5. Започвате да учите и останалите букви, включително и трудните – й, ф, х, ц, ш, щ. В началото може да е страшна мешавица, но е нормално, все пак за децата това са чертички, подредени по определен начин и най-трудното – приличащи си. Ще се изненадате, че някои трудни могат да се окажат лесни, а такива, които изглеждат лесни, всъщност са трудни за мъника. Моята дъщеря и до днес бърка „г“ и „д“. В случая има логично обяснение – свързва ги с първите букви на имената на двамата си дядовци. Трудно й е все още да прецени кога да използва едната и кога другата, но след много повторения сама ще открие начин да ги различава.
6. Пробвате с лесни думички с повтарящи се гласни – мама, баба, ваза, кана. Детето чете само буквите, вие образувате думите. После предложете да се пробвате на срички. В началото изглежда почти невъзможно. Виждате как само се върти езичето и опитите да се произнесат смислени звуци и думи. Дори е твърде вероятно да се измислят такива. В началото дъщеря ми прочиташе първата буква и после търсеше завършека й на стената или на тавана. Винаги намираше такъв, но въобразен. Днес пък виждаше първите две букви на думите и после бързаше да си ги досъчини, защото се опитваше да чете като възрастен. Е, не й се отдава все още, но поне й беше забавно.
7. Магнитчетата букви са забавни за децата. Давате им буквите за дадена дума, а после те се опитват да я „напишат“, подреждайки ги. Пак се започва с лесни като – сол, око, ухо, нос.
8. „Уча се да пиша“ на издателство „Клевър бук“ – игра с карти, при която децата запълват празните места на думите, а после изписват цялата дума. Когато детето ви е левичар, няма нужда от памуче или хартийка за избърсване. Ръката върши цялата работа. Но – всички подобни игри с букви и думи на хартия вършат чудеса.
9. Приложенията за таблети и телефони. При това, което сме си изтеглили, едно момиче изговаря думите, след като детето натисне с пръстче буквата, а после се появява дума със същата буква. Елементарно, но върши работа, поне за 10-15 минути, особено по време на път в колата.
10.  Четете заедно преди сън. Първо прочитате приказка или каквото сте решили, после взимате своята книга за четене, детето неговата и край – не отстъпвате, ако ви моли още да му четете. Вие също имате нужда от друго четиво, различно от детска литература (дори новинарските сайтове се броят за такова). Дъщеря ми се сърдеше в началото, защото смяташе, че е редно да чета само нейните книги, на нея, на глас. А какво остава да чета наум, че и за себе си! После спря да се сърди, започна да разглежда книгите си и понякога й се приспиваше по-късно, отколкото на мен. Наблюдавала съм я как стои на една и съща страница дълго време и разглежда всичко подробно. Разбира се, не четеше, сигурно си е измисляла истории, но все отнякъде се започва.
11.  Описаните стъпки обхващат период от година-година и нещо. При вас периодът може да е по-къс или пък по-дълъг. Няма абсолютно никакво значение. Това му е хубавото да си малък. Поне до към седем години. Тогава вече ще има срокове за изпълнение, но и те не вярвам да са стресиращи за децата, освен ако ние не им ги правим такива. Изобщо – ако умеете да пеете, пейте повече с детето си (което ме подсеща, че има и подходяща детска песничка за буквите), ако ви се отдават чуждите езици, говорете с него и на такива, ако обичате колите, научете го да ги различава, ако дарбата ви е да рисувате, побързайте да я споделите, ако готвите страхотно, никога няма да ви е излишен помощник, а ако обичате да четете или да пишете, защо да не четете или пишете заедно. И да не забравя, винаги е нужно поощрение. В никакъв случай не става въпрос за играчка, бонбон и други подобни. Достатъчни са думи като – браво, много си добър/добра, чудесен/чудесна или целувка, прегръдка, знаете, хубавите жестове на внимание, които ни карат да се чувстваме значими и често са много по-важни от някакъв си предмет или храна.

Стискам палци на всички, които са се вдъхновили да изпробват споделеното или нещо свое!

Автор: Искра Йорданова