Как чете… Габриела Георгиева

Представи се! Казвам се Габриела Бисерова Георгиева. На 17 години съм от Монтана. Уча в ГПЧЕ “Петър Богдан”. Позитивен и усмихнат човек съм. Също така съм и много амбициозна, преследвам целите и мечтите си докрай. Обичам да чета, да спортувам, да се запознавам с нови млади и ерудирани хора, да съм сред природата… Обичам живота.

Какво са книгите за теб?

Книгите са звезди. Книгите са извор. Книгите са балсам за човешката душа. Книгите са най-скъпоценните камъни. Книгите са вдъхновение. Книгите са удоволствие. Книгите са преживяване. Книгите са едно от най-хубавите неща, които човекът е успял да създаде.

Какво четеш в момента?  

„Игрите на глада: Възпламеняване” и „Кратка история на Германия”.

Коя е любимата ти книга?

Не е само една, но сред най-любимите ми са: „Клетниците”, „Делириум”, „Бяла като мляко, червена като кръв”, както и „Парижката Света Богородица”.

Имаш ли си любимо място за четене? Къде и как обичаш да четеш? 

Нямам точно определено място, но задължително то трябва да е спокойно. Много ми е трудно да се концентрирам и да вникна в книгата когато съм на шумно място или около мен има хора, които разговарят. Също ми доставя удоволствие да чета сред природата и особено на село, където съм прочела едни от най-вълнуващите книги.

На кой герой от книга искаш да приличаш?

Честно казано, нямам такъв герой. Аз съм себе си и не се виждам като който и да било друг човек.

Обсъждаш ли книги с приятели? Приемаш ли техни препоръки?

О да, специално моите приятели четат много и често в училище, дори и на кафе, обсъждаме книга, която някой е прочел и го е впечатлила. Много от книгите, които съм чела, са точно по препоръка от мои приятели. Често си разменяме книги помежду си.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

За автор с голямо удоволствие препоръчвам Виктор Юго. Това се отнася и за неговите книги.

Важно ли е за теб в книгата да има илюстрации?

Не! Оставям на въображението ми да  рисува образите и картините, за които съм чела в книгата. Точно това е изключителното.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Задължително довършвам главата, дори и да не ми е чак толкова интересна.

Коя книга би взела със себе си на самотен остров и защо?

„Монахът, който продаде своето ферари”. Тази книга наистина е уникална и промени моето светоусещане. Убеди ме за пореден път колко е силна човешката психика.

Ако срещнеш непозната дума, какво правиш?

Опитвам се да разбера значението й от контекста. Ако не я разбера така, проверявам в интернет или в тълковния речник.

Четеш ли книги от библиотеката?

Предимно от там. Библиотеката в моите очи е съизмерима с Божи храм.

Защо четеш: по задължение или за удоволствие? 

Аз съм човек, който много трудно прави нещо по задължение. Разбира се, че чета за и от удоволствие! Книгите не са само страници с хубаво изписана и подвързана корица. Всяка книга носи своята история, своето послание и само човекът, който наистина е вникнал зад всяка една дума, ще го разбере.

Ако искате да споделите какво са книгите за вас и да покажете на връстниците си, че четенето е яко, можете да го направите тук.