Как чете… Аспарух Рангелов

Представи се! Казвам се Аспарух Рангелов, на 12 години, от София. Уча в Националното музикално училище “Любомир Пипков” със специалност “Пиано” и освен да играя футбол и да гледам запалено любимия си отбор “Барселона”, обичам да играя на таблет, а от малък и да чета.

Какво са книгите за теб? Книгите за мен са начин да оползотворявам качествено свободното си време и забавление.

Какво четеш в момента? “Дневникът на един Дръндьо”.

Коя е любимата ти книга? “Хари Потър и Огненият бокал”.

Имаш ли си любимо място за четене? Къде и как обичаш да четеш? Нямам, мога да чета навсякъде.

На кой герой от книга искаш да приличаш? На Грег Хефли, защото показва един образ, който малко или много желая да бъда – забавен и готин.

Обсъждаш ли книги с приятели? Приемаш ли техни препоръки? Рядко. Моите съученици не четат много книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? Не, защото още не съм попаднал на такава книга, че да я препоръчвам на всеки.

Важно ли е за теб в книгата да има илюстрации? Не е важно. Дори е важно да няма илюстрации, защото това ти помага сам да си изградиш образа на всичко, което четеш.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? Държа да прочета главата докрая, основно защото искам да зная какво ще се случи.

Коя книга би взел със себе си на самотен остров и защо? Ако трябва да съм честен, не съм я чел, но “Властелинът на пръстените”, защото съм чувал, че е интересна и е много дълга и ще запълва времето ми на самотния остров.

Ако срещнеш непозната дума, какво правиш? Питам моя ходещ речник – сестра ми.

Четеш ли книги от библиотеката? Много рядко. Защото много рядко съм на Берковица, където ползвам библиотеката през лятото.

Защо четеш: по задължение или за удоволствие? Никой не може да ме накара да чета по задължение, така че сами можете да си отговорите.