Ивайло Захариев: “Ролята на бащата е важна във всеки аспект от живота на детето и четенето не прави изключение”

ivaylo-zahariev

За нас четенето е важна и неотделима част от възпитанието и грижата за децата, затова се почувствахме съпричастни към националната кампания „Да бъдеш баща“ и решихме да изразим по свой начин подкрепата си. Четенето е един от начините за изграждане на здрава връзка между родители и деца и не трябва да е задължение/привилегия само на майките. В серия от материали обърнахме специално внимание на ролята на бащите и мъжете в семейството за отглеждането на грамотни и обичащи книгите деца, а в рубриката „Как четат бащите“ научаваме за читателските им навици и книжни семейни ритуали.

Ивайло Захариев е един от най-популярните и обичани български актьори от младото поколение. Освен със своите театрални и филмови участия, той е известен с ангажираността си към различни обществени каузи. През септември 2014г. Ивайло беше почетен гост на “Детски книги” по време на събитието “Чети с мен”. Баща е на двама сина – Филип на 2 години и Дамян на 6 месеца.

Обичаше ли да четеш като малък? Да.

Кой беше любимият ти литературен герой?

Белю Пушилката (от едноименния роман на Джек Лондон – б.ред.)

Наказвали ли са те заради книга?

Да ме наказват – не, но ми се караха, че не ям или не се оправям за излизане, защото чета.

Баща ти четеше ли ти?

Да. Помня, като ни четеше на мен и брат ми за заспиване. И до ден днешен историите на Джек Лондон ми напомнят тези дни. Имаше случаи, в които баща ни заспиваше преди нас, но ние успявахме и на хъркането му да заспим. Smile

А ти четеш ли на децата си и ако да – колко често?

Чета им, да. Филип, който сега е на 2, се храни винаги с книга пред себе си. Предизвикателството е, че иска да му я чета, докато той я разглежда. Приспивни книжки нямаме, защото на лягане гасим лампите и тогава сам измислям приказките. Дамян, който е на 6 месеца, също слуша, но се предава рано-рано, докато Филип понякога иска две-три приказки.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

На три месеца. Вярваме, че любовта към четенето се възпитава и затова приехме в семейството ни да отделяме заедно време за книгите.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да, много обичам, когато има повече различни персонажи, да си намислям на кого в какъв регистър му е гласът.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Като че ли класиката отстъпва пред модерните автори. Класическите приказки ги разказваме наизуст, като “Червената шапчица”, “Трите прасенца”, “Седемте козленца”, “Храбрият шивач”. Съвременните са интересни и за мен да видя какво повече от детска приказка има в тях. Една от любимите ни книжки е сборник с детски стихотворения от Зоя Василева или, както си я наричаме, книжката с кравата. Уж е детска, а забавлява мен и жена ми повече. Много забавни рими!

При подбора на книги за четене на децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Засега са малки сами да избират книгите, които купуваме. Разчитаме на книги, които са направили впечатление на нас или на нашите близки.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

За. Защото в тях се предава през поколения някакви трудно обясними послания, но толкова дълбоко вкоренени в човека, че обясняват света около него. Ако питате относно насилието в някои приказки – аз разказвам как трите прасенца са си направили супа от вълка и не виждам нищо притеснително в това. Все пак трябва да победи или добрият, или лошият.  Не ме притеснява, че ловецът убива вълка, или че лисицата изяжда мишката. Не съм фен на утопията, че всички могат да живеят на света в мир и разбирателство, защото това не отговаря на реалността. Децата трябва да се научат да се справят с лошите новини и нещастията. Приказките са безопасно за тях място, на което това може да се случи.

 Имате ли специални читателски ритуали с децата ти?

Не. Четем както по време на хранене, така и понякога между игрите и преди сън. Но четенето си е ежедневие. Книжките са измежду играчките и Филип често сам си се захласва по някоя книжка, докато си търси нещо за игра. 

Какви слушатели са децата ти?

Големият е любознателен.  Дори е понаучил повечето стихчета, които му четем. Само дългите разкази не може все още да ги запамети дословно. А малкият ни син все още само се хили на всичко. 

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Не, малък е все още, но бяхме заедно на Панаира на книгата и там му беше интересно да разглежда от щанд на щанд различните книжки.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Ролята на бащата е важна във всеки аспект от живота на детето и четенето не прави изключение. Както майката, така и бащата дават пример и учат детето кое е доброто и ценното в живота му. Със съпругата ми се стараем да сме равнопоставени в грижата и най-вече да даваме единни послания (макар помежду си да не сме постигнали съгласие). Определено смятам четенето за безценно и ще насърчавам децата си усилено в тази посока.

Не пропускайте да научите за читателските навици и ритуали и на другите четящи бащи тук.

Ако познавате четящи татковци, които искат да се включат в нашата рубрика “Как четат бащите?”, непременно ни пишете на мейл: editors@detskiknigi.com. Рубриката е в подкрепа на кампанията “Да бъдеш баща” на Асоциация “Родители”.