„Изтръгнати от корен“, загнездени в сърцето
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“.
– Робин Хоб
„Изтръгнати от корен“ от Наоми Новик (изд. „Екслибрис“) прилича на топла стая в зимна нощ, на чаша чай и на вълнен шал, изплетен с много обич. В историята са впримчени магични нишки, които разпръскват своя чар и придърпват читателя навътре в сюжета, където се крие най-силната магия – на любовта, приятелството, саможертвата. Вдъхновена от славянските легенди, с които е закърмена, писателката създава изумителен шедьовър, напомнящ на нещо сякаш добре познато, което обаче не си срещал никога преди.
„Нашият Змей не яде момичетата, които отвлича, каквото и да разправят извън долината. И ние чуваме понякога тези истории от преминаващите пътници. Говорят така, сякаш правим човешки жертвоприношения, а той е истински змей. Това, разбира се, не е вярно: той може да е магьосник и безсмъртен, но все пак си е човек, а и бащите ни щяха да се вдигнат и да го убият, ако искаше да изяжда по една от нас на всеки десет години. Той ни пази от Леса и ние сме му признателни, но не чак толкова.“
Агнешка живее в малко селце, застрашено от настъпващото зло – Леса. Той превзема долината, краде хората и ги превръща в чудовища или никога не ги пуска да излязат от дебрите му. За да възпира злото да не погълне всичко, в долината живее могъщ магьосник – Змеят. В замяна на защитата, той иска тежък данък от жителите на долината – на всеки десет години да му принасят в жертва по една седемнайсетгодишна девойка – тежък налог, спазван от селяните с неохота.
Агнешка е една от девойките, които Змеят може да отведе. Но тя е наясно, че е невъзможно да бъде предпочетена пред Каша – красива, умна, сръчна и благовъзпитана. А и най-добра приятелка на момичето. Притеснена и ядосана, че ще остане без дружката си, Агнешка не е в състояние да повярва, че Змеят избира и отвежда в кулата си не друг, а нея. Тя е непохватна. Тя къса дрехите си и винаги е омърляна. Тя не умее да готви и със сигурност не е красива като Каша. Но в нея тече магията.
Макар да не знае, че е вещица и въпреки първоначалната си неспособност да овладее сложните магии, Агнешка притежава няколко качества, които я превръщат в нещо повече от нескопосан чирак: тя държи на семейството и приятелите си в долината и е готова да се жертва за тях, често без да мисли. Безразсъдството на девойката я тласка в Леса, за да спаси Каша. То я принуждава да се впусне в спасителна операция, когато Змеят е подмамен далеч от долината. И тъкмо това безразсъдство помага на девойката да открие вътрешните си сили и да поеме на най-опасната мисия – спасяването на приятелката си.
Лесът крои своите планове и пуска корени надалеч… Пленената преди 20 години кралица на Полния също трябва да бъде спасена, поне според принц Марек. В своя копнеж да спаси майка си, той принуждава Агнешка да му помогне. А Лесът настъпва неумолимо, като разпръсква дървета-сърца и сее поквара чак в столицата Кралия.
Понякога цената, която плащаме за решенията си, е твърде висока. Щастливият край не винаги е възможен, макар понятието за щастие да зависи от гледната точка на отделния индивид. Важно е усилието да запазиш себе си, своите ценности и чувства, дори в теб да тече магията на Яга.
–
„Изтръгнати от корен“ е завладяващ роман, в който славянските митове и легенди за Яга са вплетени здраво в историята за 17-годишната Агнешка от Дверник. Като всяко момиче, тя се изправя пред трудностите на порастването, неудовлетвореността от съдбата си и първата любов. Нейната история е изтъкана с преждата на семейната обич, изпрана е с магия и е облечена в безразсъдството на младостта, която единствена е способна да пренебрегне разума пред силата на чувствата.
Наоми Новик е успяла да изгради плътни, живи образи на своите герои. Изпратила ги е в един свят – колкото примамлив, толкова и враждебен. Оградила ги е в кръг от защитна магия, а за капак им е изпратила враг, разпрострял корените си не само под земята, но и в сърцата на податливите. Сюжетът е толкова завладяващ, че не позволява на читателя да се отдели от страниците, за което доплинася и чудесният превод на Ирина Манушева. Илюстрацията на корицата, дело на Скот Маккауън, допълнително подсилва удоволствието от притежаването на книгата. Единственото, което ми се струва недостатъчно, е че историята в крайна сметка свършва.
Автор: Вал Стоева