„Изследователят“ на Амазонка и на човешките сърца

Катрин Ръндъл е много добре позната писателка за деца в англоезичния свят. Романите й са отличавани с награди, а „Изследователят“ (изд. Таралеж) е първата й книга, преведена на български. Без много предисловия авторката ни хвърля буквално насред амазонската джунгла.

Фред, Кони, Лила и 5-годишното й братче Макс са просто непознати деца, които излитат с малък самолет за Манаус, за да отпътуват след това за Англия. Самолетът им най-неочаквано се разбива в джунглата и изгаря. Децата оцеляват без особени наранявания, но са съвсем сами и не разполагат с никаква храна, вода или инструменти. Дотук историята напомня на всички подобни истории за деца без надзора на възрастни, но Ръндъл не е намислила зловеща история като в „Повелителя на мухите“, а нещо по-различно.

Четиримата са доста различни характери, което усложнява задачата им да оцелеят. Фред е сдържано момче, което учителите от пансиона описват като разумен и незабележим. Той обаче знае, че не е такъв. Фред е „изпълнен с жажда, надежда и енергия“. Момчето изпитва любопитство към света, обича историите за  изследователи и мечтае да бъде такъв.

„Харесва ми мисълта, че все още има неща, които не знам. В училище всеки ден е едно и също. Харесва ми да вярват в големи, луди, безумни неща.“

Останал без майка много малък, живее с баща си, който няма много време за сина си. Изразяването на каквито и да е чувства не е обичайно в семейството, но Фред жадува за вниманието и одобрението на баща си.

Лила е дребничка, пъргава, тиха, внимателна и много наблюдателна. Тя е изключително грижовна към малкия си брат. Родителите й са учени, които изучават джунглата, а момичето се интересува от всякакви животни.

Кони е привидно намахано градско момиче, което обаче не е имало почти никакъв досег с природата и почти никакви приятели.

След като осъзнават положението си, децата трябва да решат как оцелеят и как да се върнат у дома. Съвсем естествено Фред се превръща в своеобразен водач, но всяко от децата има своя принос. Перипетиите им включват не само срещи с отровни животни, риби и насекоми, но и непрекъснати спорове какви да са следващите им стъпки и планове. Докато ги следвах сред клоните и листата на джунглата и по течението на реката, следях с интерес не само опитите им да намерят вода, храна и подслон, но и постепенното разкриване на характерите им и нелеката задача да действат като отбор.

По пътя към Манаус неочаквана среща в сърцето на джунглата поставя децата пред избор, който за Фред се оказва трудна дилема. Тайнственият Изследовател, на когото се натъкват е катализатор на всички големи мисли, които кипят в тях от преди без да намирят отговор. Децата, и най-вече Макс, също оставят своя отпечатък върху възрастния.

„Изследователят“ е приключенски роман, който не само увлича читателя да следва петте деца из зелената джунгла, но и внимателно ги изправя пред важни житейски въпроси. Какво искаш да правиш с живота си? И ако вече го знаеш, имаш ли смелостта да го заявиш на възрастните? Какво значи да си смел? Какво е приятелството? Каква е отговорността ни към природата? Какво значи да си изследовател?

„Не е необходимо да си в джунгла, за да си изследовател. Всеки човек на тази земя е изследовател. Изследването не е нищо повече от това да обръщаш внимание на нещата около теб.“

Книгата е най-подходяща за деца над 13 години – уверени читатели, които не търсят в историите само неспирно действие, невероятни приключения и измъквания на косъм. Тя е по-богато и задълбочено четиво, което ще ги очарова с премерени описания на впечатляващата амазонска флора и фауна и постепенната промяна на случайната групичка от изгубени в джунглата деца. Ако обичате да четете не само за видимите приключения на героите, но и за вътрешните им изпитания и взаимодействията между тях, тази книга е точно за вас.

Катрин Ръндъл е оставила неясен точния период, в който се развива действието – определено е преди дигиталната ера и глобалната достъпност и на най-отдалечените кътчета на Земята, но би могла да е всяка една година от 20. век. Именно тази времева неяснота, както и неяснотата за точната възраст на децата, освен Макс, придава особена атмосфера на безвремие в книгата. В съчетание с невероятната природа на Амазонка се получава книга, която подсказва непреходността на най-важните въпроси – що за човек си, какво е да обичаш нещо истински и как да го защитиш.

Книгата може да се приеме като роман за порастването, но това ще е твърде опростенческо. Тя е и книга за същината на човешкото любопитство, за откривателския дух и за отговорността на хората към природата. Надявам се повече читатели да се почувстват изследователи и да пристъпят смело между кориците без да забравят, че:

„Винаги трябва да се обличаш така, сякаш може да отидеш в джунглата. Никога не знаеш кога може да се сблъскаш с приключение.“

Изданието е с вътрешни илюстрации и корица на Хана Хорн, а преводът е на Юлия Чернева.