Иван Раденков: “Докато четеш, духът ти броди из невероятни, недостижими места и времена!”

Иван Раденков е автор на поредицата детски романи за детектива Унки Марлюнки (“Невероятните приключения на Унки Марклюнки” и “Унки пътешества в космоса”) и книжки с картинки за най-малките „Истории от големия двор“. Има син на почти три годинки и съпруга Мария, която е по-голяма, разбира се. Обича да си играе, а синът му да му прави компания. Двамата са запалени читатели и измислячи.

Обичаше ли да четеш като малък?

Обичах баба да ми чете, а после прообичах и сам, особено докато боледувах. Беше много уютно – по цял ден никой не закача тялото ти завито в кревата, а духът ти броди из невероятни, недостижими места и времена.

Кой беше любимият ти литературен герой? 

Ами по едно време Поразяващата ръка, верният приятел на Винету.

Наказвали ли са те заради книга?

Ами не, а трябваше. Така и не върнах една скучна книга в библиотеката, защото не знаех как ще отговоря на лелката, като ме пита дали ми е харесало четивото, а не дай си боже да ме препита по материала…

Баща ти четеше ли ти?

Не помня да го е правил.

А ти четеш ли на детето/децата си и ако да – колко често?

Засега разказвам. Измисляме си по 10 истории на ден преди заспиване. Не издържа да му чета, което би ме улеснило, защото се задръстих от истории. Ето че се наложи да ги публикувам, за да ги изкарам от главата си, и заедно с художничката Яна Казакова направихме поредицата „ИСТОРИИ ОТ ГОЛЕМИЯ ДВОР“.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Както казах разглеждаме книжка и аз му разказвам или измислям. Сега е на почти 3 години, а започнахме от първата му годинка.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да, а най-невероятното е, че и той го прави. Най му е забавно как пее къртичето. Имитацията на моите измислени мелодийки му се получава по-добре.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

Предимно моите (романите за Унки Марлюнки и Истории от големия двор). Значи приключенски. Иначе книжки с картинки, но такива, че и на мен да ми харесват.

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Той сам. Мама ги избира в книжарницата. Аз се съгласявам (имаме един вкус), а после му ги подаряваме. Той се запалва по дадена книжка за седмица. После се складира в библиотечката му. Тя е достатъчно ниска, за да може той да избира четивото вечер.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Ами не съм против, но честно казано не сме ги подкарали. Малко са ми черно и бяло положение. Вълка, Вещицата – лоши, принцеската – розовка и хубава. Все ценности дето са ми далечни, а и персонажите са също далечни за сина ми.

Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?

Ами аз държа книжката, а той прелиства. Колкото книжки сме взели от рафта, толкова четем тази вечер. Като разгледаме/прочетем/разлистим една книга и му е харесало го правим „ПАК!“.

Какъв слушател е детето/ децата ти?

Нетърпелив, но задълбочен. Ако знае историята, иска бързо да стигнем до любимата му част и скандира любимите реплики предварително. Ако обаче е нова история, муха да бръмне, ще се чуе. Ако аз пръв заспя – изчаква малко, за да е сигурен че не е психологическа пауза в разказа, и ме буди веднага и безапелационно.

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Не. Но книжарницата много, много често.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Важна е както за всички навици, които детето изгражда чрез подражанието и примера.

Не пропускайте да научите за читателските навици и ритуали и на другите четящи бащи тук.

Ако познавате четящи татковци, които искат да се включат в нашата рубрика “Как четат бащите?”, непременно ни пишете на мейл: editors@detskiknigi.com. Рубриката е в подкрепа на кампанията “Да бъдеш баща” на Асоциация “Родители”.