Ива Прохазкова: най-забележителната чешка авторка на книги за деца и юноши
С любезното съдействие на изд. ЕМАС публикуваме текстовете за писателите, включени в поредица „Европейските разказвачи на XX-XXI в.“ и техните произведения:
“Днес 60-годишната Ива Прохазкова е най-забележителната чешка авторка на книги за деца и юноши.”
Това пише неотдавна най-престижният и най-четеният немски седмичник “Ди Цайт”. Пътят на писателката до това признание обаче съвсем не е лек.
Ива Прохазкова не е първата от авторите в поредицата за ервопейските разказвачи, чийто жизнен път е блестящ пример как един човек може да постигне мечтите си, когато не позволи на никого и на нищо до го отклони от пътя към тях.
Ива е само на петнайсет години, когато комунистическата партия я дамгосва като “дете на дисидент” и бъдещето се затваря за нея. А дотогава, до 1968-а всичко е изглеждало толкова примамливо.
Родена през 1953 г. в уютно малко градче в историческата област Моравия, тя прекарва първите три години от живота си при баба и дядо. След което мама и татко я вземат в Прага. Малката Ива расте сред интелектуалци и се пропива с мечти да стане като баща си Ян Прохазка, известен писател и сценарист на множество чешки филми. Но идва “Пражката пролет”, годината на народното недоволство срещу комунистическия режим, и Ян Прохазка изпада в немилост като един от интелектуалните предводители на чешкия народ… Две години по-късно той умира, а дъщеря му, понесла смъртта му изключително тежко, остава белязана завинаги. Белязана като “неблагонадеждна”, но и белязана с неотвратимата съдба да стане писателка.
“… той ми липсва до днес, - разказва Ива Прохазкова за баща си. - Обичаше веселите истории и умееше да ги разказва чудесно - нали беше писател. Тази професия е заразна…”
След като завършва гимназия, Ива кандидатства в Пражката филмова академия, после във Философския факултет, после… и така шест пъти - и все напразно. Пише пиеси, първата е поставена, но веднага забранена. Останалите изобщо не стигат до сцената на Прага. Вратите и на Академията, и на университетите, и на театрите, и на бъдещето на младата драматуржка изглеждат затворени завинаги. Тя е принудена да се изхранва като чистачка. И така - 11 години. Докато през 1985 г. не запланува бягство заедно със съпруга и децата си. И успява. И бъдещето отваря вратите си за нея и нейните книги. Театърът също. Издателствата също.
Още на следващата година в различни немски и австрийски детски издателства започват да публикуват нейни книги. Поставят и първата й пиеса. Назначават я в Младежкия театър на Констанц, после в Детския театър на Бремен. Следват множество награди…
И така до събитията от 1989-а, когато родната Чехия става демократична страна и приема цялото й творчество. След няколко години колебания, макар и утвърдена в немскоезичните държави, Ива решава да се върне окончателно в родината си. А родината й я посреща след 12 години изгнание като най-добрата своя авторка на детски книги.
Тя става главен редактор на редакцията за детски, младежки и семейни предавания в Националната телевизия, а от 2001 г. досега работи на свободна практика - не престава да пише сценарии и книги за децата и юношите, не престава да печели нови и нови награди и нови и нови сърца.
През 2013 г. издателство „Емас“ издава първата книга на авторката на български език – “Ваканция с магарешки уши”. Това е и първата книга на Прохазкова след емигрирането й в Германия. Още с излизането си тя привличеавниманието на критиката и на детската публика и е номинирана за Наградата на Германия за детско-юношеска литература.
„Портокалови дни“ е последната книга на Ива Прохазкова и връх в нейното разказваческо изкуство. В интервю за пресата писателката заявява, че това ще бъде последното й произведение за подрастващи въобще, тъй като смята, че им е казала всичко, което би искала и на което е способна.
За своите детски книги Ива Прохазкова е получила досега над 20 отличия, сред които Наградите на Австрия и на Германия, Държавната награда на Чехия, и най-вече номинация за най-престижното отличие в света на детската литература: наградата “Ханс Кристиан Андерсен”.