Историята на Коледните празници
Историята на Коледа датира около 4000 години назад във времето. Много от коледните традиции са спазвани векове преди Иисус Христос да се роди, а размяната на подаръци, пеещите от къща на къща празнуващи и църковните процесии могат да се открият още при жителите на Древна Месопотамия.
Много от традициите водят началото си тъкмо от Месопотамия, където жителите посрещали идването на Новата година. Те почитали множество богове, като най-главният от тях бил бог Мардук. С настъпването на зимата се смятало, че Мардук ще води битка с чудовищата на хаоса. За да го подкрепят, жителите на Месопотамия организирали фестивал, който продължавал 12 дни и с него отбелязвали настъпването на Новата година.
Ранните европейци вярвали в зли духове, вещици и тролове. С настъпването на зимното слънцестоене, характерно с дългите студени нощи и къси дни, много от хората се страхували, че слънцето няма да се завърне. Затова се организирали и специални ритуали и празненства, за да посрещнат обратно слънцето.
Римляните пък почитали своя бог Сатурн, а празникът им се наричал Сатурналия. Той започвал в средата на декември и завършвал на 1 януари. Освен викове „Йо, Сатурналия!“, празненствата включвали маскарад, празнични блюда, посещения на приятелите и размяна на подаръци за късмет, наричани „стрене“. Римляните украсявали къщите си с гирлянди от лаврови клонки и зелени дръвчета със запалени свещи.
Ранните християни смятали за неприемливо почитането на езическо божество като Сатурн и искали да запазят раждането на Христос като тържествен и религиозен празник, а не като весел и безгрижен като Сатурналия. С разпространението на християнството обаче се оказало, че сред онези, загърбили езичеството, се срещали почитатели на Сатурналиите. Първоначално църквата забранила този вид празненства, но тъй като нямало никакъв ефект, било решено празненствата да бъдат моделирани по начин, отговарящ на нуждите на християнството.
Точната дата на рождението на Божия син Христос никога не е била посочвана. Традициите казват, че то се празнува от 98 г. През 137 г. епископът на Рим поръчал рождението на Иисус да се отбелязва като самостоятелен празник, а през 350 г. друг епископ на Рим, Юлий І., избрал 25 декември като ден за почитане на Рождество Христово.
През ІV в. християнството се превръща в официална религия на Римската империя, а до 1100 г. Коледа става най-важният религиозен празник в Европа. Св. Николай пък се превръща в символ на даването на дарове в много от европейските държави. Популярността на Коледа нараства до настъпването на Реформацията – религиозно движение от 1500-ната година, което дава начало на протестантството. По време на Реформацията много християни започват да възприемат Коледа като езически празник, защото включва нерелигиозни обичаи. През 1600-ната година, заради тези настроения, Коледа била забранена в Англия и в някои от английските колонии в Америка. Но старите обичаи за украсяване и празнуване скоро се завърнали и се смесили с много по-християнските аспекти на празника.
Автор: Вал Стоева