Историята на грамотността, събирана в букварите 200 години

Без делото на Св. св. Кирил и Методий по създаването на славянската писменост, както и без разпространението ѝ из българските земи от техните ученици, страната ни вероятно не би просъществувала на политическата карта дълго след създаването си.

„Желая думи пет да изрека,

но всички, братя, да ги разберат,

отколкото безброй слова неясни…“

– „Проглас към Евангелието“, Константин-Кирил Философ

Но кой е първият допир на децата с азбуката? Като изключим устното слово, заобикалящо малкия човек още от раждането или книгите, които майката чете на своето мъниче, първата пряка среща на бъдещия читател с буквите се случва с помощта на една чудна книга, наречена буквар. Няма човек, който да не помни своя пръв учебник. И ако по-нагоре в образователната стълбица спомените се размиват в многообразието от учебни помагала, букварът си остава най-ценният спомен от училищните години.

Изключителният труд на Антон Стайков и Свобода Цекова „Българският буквар. 200 години в първи клас“ (изд. Просвета) представя историята на тази тъй ценна книга преди и след освобождението – от Рибния буквар на Петър Берон та чак до наши дни. Правейки преглед на илюстрациите в първия учебник, двамата автори разказват историята на българското образование за последните 200 години.

Произведението е разделено на 7 части, като всяка от тях отразява различни промени в българското общество, повлияли пряко върху образованието. Встъпителният текст преди всеки раздел прави преглед на най-важните събития в политическо отношение, които неизменно променят съдържанието на буквара, а оттам – и на илюстрациите в него.

Във всеки раздел са представени най-характерните буквари за периода, изведена е информация за стила на илюстрирането им, както и за съдържанието на текстовете. Любопитни са сведенията за някои от най-известните художници, участвали в илюстрирането и оформлението на букварите, както и за авторите.

Вероятно бих могла да направя дисекция на книгата, да сравнявам различните буквари, да обобщавам техните достойнства и недостатъци. Това обаче ми се струва твърде неуместно. По-скоро ми се иска да споделя собствените си впечатления, които ме карат още по-сериозно да мисля какъв трябва да бъде пътят на българското начално образование, за да възпитаваме наистина грамотно общество:

• „Българският буквар. 200 години в първи клас“ ми показа как част от обучителната система е запазена и до днес – да учим от по-просто към по-сложно. Прегледът на различните учебни методики, включен в информацията за различните буквари в периода 1824 – 1878 г. ми разкри как съставителите на букварите са следвали европейските тенденции и същевременно са ги съгласували с българските потребности;
• Интересно ми бе да разбера повече за съставителите на учебниците и за това как в желанието си да направят наистина практични учебници, те често са се опитвали да влязат в света на децата;
• Хареса ми прегледът на илюстрациите – те съвсем неусетно предават послания и наистина е безценно да знаеш как цели идеологии се вплитат в уж детски картини. Информацията за някои от най-добрите художници бе безкрайно полезна, а различните им стилове на рисуване обогатяват общата култура и на читателя-неспециалист;
• Порази ме фактът, че ръчениците, хората и представянето на България като „земен рай“ са включени в учебната програма още от 1913 г., след тежките войни на Балканите и са запазени до днес. Направих и връзка защо днес децата все по-рядко могат да отговорят на въпроса „Какъв ще станеш когато пораснеш?“ – защото ако в годините на социалистическо управление децата са кариерно ориентирани още от буквара („Татко е миньор. И аз ще стана миньор.“), в днешните учебници това липсва. 
• Допадна ми абсолютната безпристрастност на авторите при прегледа на плюсовете и минусите на българските буквари, задълбочената информация и допълнителните препратки към важни събития от различните периоди (взаимните училища, строежът на нови градове, появата на радио и телевизия, ученически униформи, бомбардировките над София, появата на трамваите и т.н.).

„Голи са без книги всичките народи“