Бели врани: Интригуващата „Сребърна приказка“ на Наоми Новик
18-годишната Александра ни изненада приятно с дебютното си ревю за „Където пеят раците“ от Дилия Оуенс. Днес с радост споделяме впечатленията й за втората книга на Наоми Новик, издадена на български език – „Сребърна приказка“ (изд. „Екслибрис“).
Бяла, съвършена и изключително вледеняваща. Всичко, което зимният сезон напоследък не успява да въплъти в себе си. В разгара на една твърде жежка зима, човек има отчаяна нужда от малко прохлада. А как по друг начин бихме могли да си осигурим такава, освен фантазирайки си за дълбока снежна покривка или четейки поредният приказно чудноват роман на Наоми Новик.
Всеки, който ме познава, е наясно, че колкото и умни, сериозни и изпълнени с дълбок смисъл книги да чета понякога, приказките си остават моя слабост за цял живот. Именно затова останах искрено впечатлена от втората книга на Наоми Новик, която реших да прибавя към библиотеката си. Безкрайно интересна, различна от повечето истории, които сме свикнали да четем, и интригуваща от началото до края. Преводът на заглавието не залъгва. Книгата наистина е рядка и вълшебна – истинска сребърна приказка.
Във втория преведен роман на Наоми Новик е използван невероятно интересен похват, който мигновено приковава вниманието на читателите. Авторката умело изгражда един свят, в който по правдоподобен начин са вплетени както фолклорни елементи от чуждестранни култури, така и такива от любими детски приказки, добре познати на хората по цял свят.
Но приказната нотка не е единственото хубаво нещо в творбата, защото във всяка приказка неизбежно присъства късче от реалността, от която е вдъхновена. Много хора ще твърдят, че една фентъзи история не би могла да съдържа нещо по-различно от красива измислица, идеализирана представа за свят, в който наивните деца с развито въображение си мечтаят да живеят един ден. Само че съществуват книги като „Сребърна приказка“, които с лекота опровергават този общоприет стереотип. Едновременно с живописните си, тайнствени картини на неземна красота и магия, романът изобразява много аспекти от нелекия бит на обикновените хора. Противно на очакванията, в него не са пренебрегнати неприятни, но важни теми като бедността, скъперничеството и насилието, представени чрез образите на нашите герои. Алчен крал, влюбил се в злато, вместо в жива душа. Жена, омъжена по сметка, вместо по любов. Мъж, за когото професията не е призвание. Баща, малтретиращ децата си. Помъчете се да вникнете по-дълбоко в посланието на тази измислена история. Подсеща ли ви за нещо, от което сме заобиколени?
Сюжетът на „Сребърна приказка“ проследява историята на главната героиня Мирием Манделщам, потомка на семейство на лихвари, живеещи в малко градче, обитавано от нещастни и мизерстващи жители. Бащата на Мирием е добродушен и снизходителен човек, напълно лишен от твърдостта, която му е необходима, за да събира дълговете си. Тази негова неспособност обрича семейството на живот в нищета, докато Мирием не впряга волята си, за да поеме задълженията на баща си в свои ръце. В този момент тя се явява като спасител на своето семейство, заявявайки позицията си на уверена и непреклонна млада жена с несломим дух, която с лекота успява да се реализира в професията на своя баща много по-добре от него самия.
Тръгвайки да събира дължимото от своите съграждани, Мирием се натъква на Ванда – силна млада жена, също поела грижата за своето семейство, но тайно копнееща да се измъкне от потискащия живот, управляван от коравосърдечния ѝ баща. Предложената работа като прислужница в дома на Мирием дава възможност на Ванда да изплати дълговете на баща си. По този начин Наоми Новик ни запознава с втория разказвач на историята, също готов на всякакви жертви, за да защити тези, които обича.
Междувременно упоритата Мирием продължава да изпълнява задълженията си и съвсем скоро си спечелва славата, че умее да превръща среброто в злато. Но това, което тя не подозира е, че по вълшебната пътека, отвъд която се простира леденото кралство на легендарни, ламтящи за злато същества, слухът за магическата й дарба е достигнал до ушите на крал Старик – хладнокръвният господар на ненаситните елфи. При посещението си в града, кралят изправя Мирием пред трудноизпълнима задача – да повишава стойността на скъпоценностите, с които разполага кралството му. Използването на едно бедно момиче за лични облаги явно ни най-малко не впечатлява господаря на зимата. Единственото, което интересува алчния крал, е богатството. По тази причина, вместо да обърне внимание на молбите на Мирием, той твърдо заявява своите условия:
„…провалиш ли се, в лед ще се превърнеш, но ръката и короната ми ще спечелиш, ако успееш.“
Така Мирием се заема с поверената задача, прибягвайки до хитрост, за да спечели благоразположението на краля и да опази живота си. Амбициозният й план включва търговия с богат херцог, желаещ да обзаведе дъщеря си Ирина със скъпоценни украшения, предназначени да впечатлят привлекателният, но безсърдечен цар Мирнатиус. Цар, под чиято красота се крие мрачна тайна, заплашваща с унищожение както земите на хората, така и леденото кралство на елфите.
Наоми Новик ни въвлича в приключението на три решителни главни героини, които са наясно със своите цели и са способни да преминат през всякакви трудности с високо вдигната глава. Те са безупречен пример за упорство, смелост и несломим дух – качества, присъщи на всяка достойна жена. Те вдъхват на читателите вярата, че с постоянната проява на усърдие дори най-трудните изпитания могат да бъдат преодолени, а най-големите злини – победени завинаги.
Историята в книгата е не само интригуваща, но разказана по увлекателен начин, който потапя читателя в обстановката, без да са необходими прекалено много описания. Любителите на приказки няма как да не забележат подробността, че части от пленително предадената история на Наоми Новик са вдъхновени от познатата вече приказка „Румпелщилцхен“ на Братя Грим, в която, както в „Сребърна приказка“, присъства алчният цар, пленил красивата девойка заради способността й да превръща сламата в злато. Въпреки безспорната прилика с приказката за лукавото човече, Наоми Новик се е справила блестящо в създаването на собствени сюжет и свят, впечатляващи със своята оригиналност. За мен беше истинско удоволствие да прочета един нов и свеж вариант на тази приказка, разказвана дълго и завладяващо, с вложени труд, сърце и смайващо много познания за най-различни култури.
Останах изключително приятно изненадана от „Сребърна приказка“ (изд. „Екслибрис“). Съдържанието определено не бе това, на което очаквах да се натъкна между тези 438 страници – беше дори по-хубаво. Разказана от гледните точки на няколко вълнуващи герои и доведена до подобаващо красив финал, книгата те оставя да мислиш върху един-единствен въпрос: колко по-хубави неща ли са се случили след това?
Не пропускайте да прочетете и отзива на Вал Стоева за „Изтръгнати от корен“.