И писъмца ще има за всички от сърце

Помните ли отминалите времена, когато пишехме писма? Изборът на специална хартия, старанието всичко да е написано четливо… Грижливото поставяне на марка и адрес, отнасянето на плика в пощата и сладките дни на очакване… Понякога се случваше очакването да се проточи досадно дълго, защото пощенската служба е загубила писмото. Но представете си какво би било, ако имаше по-бърз и сигурен пощальон!

Всъщност няма защо да го мислите, защото Тон Телехен вече си го е представил вместо вас. „Писма до всеки и до всички“ (изд. „Точица“) е очарователна история на приятелството между няколко животни, проследено чрез техните писма. Писъмцата са смешни, затрогващи, ясни или хаотични, но неизменно топли и уютни.

От страниците ще опознаете дребната мравка, която обича мед и иска да е толкова значима, колкото е тортата на един рожден ден. Също, непохватния слон, който иска да намери своя баланс, по възможност на най-високия и тънък клон. Къртицата, която пише до себе си, за да има компания. Оптимистичния врабец, който не се колебае да запее и в дъжда. Обичливата катерица, която се стреми да зарадва всички. И…писмото. Да, именно него, облечено в палтенце и шапка, с характер и воля.

Макар книгата да празнува приятелството (с торта, много торта!), героите в нея са посвоему самотни, а мислите и настроенията им често са минорни. Всички те жадуват за връзка с другите, за близост и споделеност. И затова пишат писма – до непознати, до приятели, дори до предмети. Вятърът има грижата да достави важните съобщения до техните получатели, където и да се намират те.

Илюстрациите в книгата са дело на Джесика Албърг. Трудно ми е да опиша колко са очарователни! Понякога съвсем малки и все пак пълни с детайли. Така меки и нежни, че съвсем неусетно ще усетите как са ви пленили и ви е напълно невъзможно да ги отделите от думите.

„Писма до всеки и до всички“ е с непретенциозен размер, но не посягайте с прекален устрем към нея. Не е създадена да се прочете на един дъх, а после да се остави настрана. Точно като най-вкусния сладкиш, тя чака да й се насладите хапка по хапка, страница по страница, с внимание и отдаденост. А после, кой знае, да се вдъхновите и да напишете писмо до някого, просто ей така. Не забравяйте обаче, че ние, хората, разчитаме на пощата. Може би защото мислите ни са твърде тежки. Или защото вятърът не може да носи торта.