“Хари Потър и затворникът от Азкабан” – по следите на Лун, Опаш, Лап и Рог с Хитроумната карта

Поредицата „Хари Потър“ на английската писателка Дж. К. Роулинг винаги  е била много специална за мен. Не случайно се казва, че моето поколение израсна заедно с момчето магьосник. Първата книга прочетох лятото след първи клас, а последната – зимната ваканция на дванайсети клас. Тази година, вече магистър втора година, се насладих и на пиесата „Хари Потър и прокълнатото дете“, прочитайки я в оригинал на английски език (и на един дъх) още в деня, в който излезе.

Поради някаква причина родителите ми бяха против купуването на книгите за Хари Потър, когато бях малка, но въпреки това винаги успявах да ги прочета още веднага след излизането. Взимах ги от приятели, заемах ги от библиотеки, четях в оригинал английските и немските издания месеци преди да бъдат преведени на български и пр. Всъщност „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ беше първата книга от поредицата, която прочетох на немски език, което отвори един цял нов свят за мен. Не само ми показа, че чуждоезичната литература може да бъде точно толкова достъпна, колкото тази на моя език, а и ми даде предимството да знам какво се случва в Училището за вълшебство и магия „Хогуортс“, месеци преди приятелите ми, което в началното училище си беше повод за гордост.

„Хари Потър и затворникът от Азкабан“ е третата книга от поредицата за „момчето, което оживя“. Премиерата на английското издание е на 8 юли 1999 г., а на български излиза две години по-късно. От скоро българските читатели могат да се радват на изданието с нови твърди корици, чиито художник е илюстраторът Джони Дъдъл. С всяка следващата книга стилът на Роулинг става все по-добър, отдалечавайки се от наивността и приповдигнатостта, с които обикновено се свързват детските книги (в “Детски книги” никога не сме били съгласни с това). Хари вече е на 13 години и с него и приятелите му се променят и проблемите му. Както винаги, Хари и компания се забъркват в ужасни неприятности, но и успяват успешно да излязат от тях.

Това е третата по ред лятна ваканция,  която Хари Потър е принуден да прекара в малкото градче Литъл Уининг, където никога не се случва нищо интересно. На момчето му се налага да учи нощем, за да не изостава с домашните. Лятото е безсъбитийно и скучно като всяко друго лято, прекарано с досадните му роднини-мъгъли леля Петуния, вуйчо Върнън и противния му братовчед Дъдли. За да бъде всичко още по-ужасно, на гости идва леля Мардж, сестра на вуйчо Върнън (сякаш трима мъгъли не са предостатъчни в една малка къща!). Леля Мардж изключително много прилича на брат си, а външността й съвършено допълва цялостния й образ – тя е едра, груба и безпардонна.

Леля Мардж се отнася зле с Хари още от момента, в който влиза на улица “Привит драйв” №4, но доброто поведение на Хари е единственият му шанс да получи подписа на вуйчо си върху разрешението да посещава магическото селце Хогсмийд близо до „Хогуортс“ през уикендите. Както вече знаем, нещата никога не се развиват според първоначалния план на Хари. Леля Мардж обижда родителите му, а думите й по отношение на Лили и Джеймс Потър са достатъчни, за да прелее и последната капка търпение на Хари и да го провокира да наруши за пореден път правилата. Той не успява да се сдържи и прави на леля Марджи магия за уголемяване. Следва голям скандал между Хари и вуйчо му, момчето си събира багажа и напуска дома на роднините си в посока Лондон.

Както и в другите книги, приключенията на Хари започват едва когато излизе от дома на роднините си. Той хваща вълшебния автобус „Среднощният рицар“, който се явява нощем на магьосници в нужда, и пътува под фалшива самоличност до „Продънения котел“, където го очаква среща с министъра на магията Корнелиус Фъдж. Срещата не се развива според очакванията на Хари – момчето получава топъл обяд и е оправдан от министъра.

Нещо не е наред, но какво? Всички са твърде заети, за да обърнат внимание на нарушението на един малолетен магьосник. Не само по мъгълската телевизия и на страниците на магьосническата преса, но и в устите на всички магьосници по „Диагон-али“ е една единствена новина – Сириус Блек отново е на свобода. Блек е опасен убиец и първият магьосник, успял да избяга от магьосническия затвор Азкабан, пазен от зловещите диментори. Дименторите са студени и бездушни създания, хранещи се с човешкото щастие. За капак през тази учебна година от Министерството на магията ги изпращат да пазят „Хогуортс“, макар че не е ясно дали те гарантират сигурността на учениците или ги излагат на още по-голям риск.

В „Хари Потър и магьосникът от Азкабан“ Хари вече е тийнейджър, съответно проблемите му и въпросите, които си задава, са по-различни. В нея той научава много крити от него с години истини за семейството и произхода си, изправя се пред нови предизвикателства и опасности, но и пред множество приключения. В тях той винаги носи със себе си Хитроумната карта, вървейки по следите на Лун, Опаш, Лап и Рог (и странното черно куче със светещи очи). Ако искате да разберете кои всъщност са те, не ви остава нищо друго, освен просто да прочетете книгата! А какъв по-подходящ момент да започнете да четете книгата или просто да я прочетете отново от днес, когато в целия свят се чества Нощта на книгите за Хари Потър?

Автор: Рада Тилкова