Харесва ми на този свят :)

Хюс Кайер е един от най-интересните европейски разказвачи, на които съм попадала. Умението му да пише честно, без да изкривява истината, се харесва на децата. От друга страна, текстовете му винаги оставят усещане у читателя, че животът е такъв, какъвто го приемаме и дори в най-тежките моменти ще открием искрица надежда, стига да поискаме. 

До момента на български език бяха издадени „Книгата на всички неща“ ( ИК „Жанет 45“) и първата книга от поредицата за Полеке – „Заедно завинаги, амин“ (изд. „Ергон“). Почитателите на талантливия холандец могат да ликуват – изд. „Ергон“ публикува ново заглавие в превод на Мария Енчева. „Харесва ми на този свят“ продължава срещата ни с малката Полеке и нейните интересни наблюдения за живота.

Полеке е във вълшебната възраст между детството и пубертета, когато разбираш, че растеш, но все още ти позволяват да бъдеш и дете. Тя живее с майка си и Ваутер (неин учител и годеник на майката), харесва мароканеца Мимун, има си теленце при баба и дядо и пише стихове. Един от проблемите в живота й е Спийк – бащата наркоман, който е бездомник и нереализиран поет. Макар и да е неочаквано, Полеке не е изпълнена с гняв и тъга – тя приема случващото се около нея философски и се опитва да промени ситуацията, когато има възможност.

„Животът ми е сложен,

не е цветя и рози.

Но щом си имам Полеке,

какво ми трябва повече?“

Като всяко дете от семейство на разведени родители, Полеке също трябва да се вписва в различна среда и да отговаря на различни очаквания – като да водиш няколко паралелни животи. Когато е с майка си и Ваутер, тя трябва да се държи възпитано и да ходи на вечеря с майката на господина. Когато е при баба и дядо, се налага да се храни бавно и да казва молитви, но пък й е позволено да си играе с малкото теленце.

„- Искаш ли да се помолиш  и ти? – попита ме баба.

Замислих се. Не съм никаква по вяра, но иначе много си ме бива в молитвите. Нека не звучи самохвално. Притворих очи и започнах:

– Уважаеми Боже, може би трябва да купим яке и панталон за Спийк, защото дрехите му направо плачат за пералня. Амин.“

 

С баща си Полеке се държи съвсем различно – той непрекъснато я лъже, че ще й напише стихотворение, но никога не спазва обещанията си. С изключително майсторство холандският писател повдига темата за смисъла на живота, за таланта и за мечтите, които невинаги се сбъдват:

„Чувала ли си думата „талант“? Талантът е нещо, което е заложено в теб. Някои хора се сдобиват с талант или заложба още с раждането си…

Ти искаш да пишеш поеми, а аз искам да съм поет. Истинските поети не си мечтаят да са поети – истинските поети просто пишат.“

Животът на Полеке е пъстър и разнообразен и в него се преплитат обич и моментни разочарования, радост и тъга, безсилие и желание всичко да бъде по-различно. Поднесени с великолепно чувство за хумор, ежедневните проблеми и терзания на героинята се превръщат в забавен разказ за живота на едно момиче, което изпада в същите ситуации като съвременните деца. 

Религията заема важно място в творчеството на Хюс Кайер. Във всичките му книги, които ще срещнете на български език, по един или друг начин се говори за религия, пречупена през призмата на толерантността към вярата/неверието на другия. Авторът внушава на читателите, че всеки има право да живее живота си както желае и да вярва в каквото реши, без да бъде обвиняван, преследван или притискан да спазва определени религиозни норми. 

„Харесва ми на този свят“ е приятно четиво за деца над 9 години. Макар сюжетът да не е твърде динамичен, в него не липсва нищо от пъстрия калейдоскоп на живота. С помощта на героинята Полеке читателите ще открият отговори на някои от собствените си въпроси. Темите за първата любов, приятелството, религията, уважението и справянето със зависимостите ще накарат младите читатели да разсъждават по важни житейски въпроси и ще им помогнат да изследват реални ситуации с помощта на Полеке и семейството й. Философските размисли за смисъла на живота, поднесени през погледа на възрастния и детето, ще предизвикат усмивки, но и ще оставят у читателите усещане, че е важно да имаш цел, да търсиш себе си и да вярваш в щастливия край.

Преводът от нидерландски е дело на Мария Енчева, която умело предава посланията на Хюс Кайер на малките му български читатели. Ако имам забележка, то тя ще е провокирана от работата на Димо Стоянов по илюстрациите и корицата на книгата, които не могат да бъдат сравнени с работата на Люба Халева към „Книгата на всички неща“. Те обаче по никакъв начин не пречат на възприятието на текста и децата вероятно няма да обърнат никакво внимание.

Книгата е издадена с подкрепата на програма „Творческа Европа“ на ЕС и е част от кампанията „Клуб за книжни пътешествия“.

Автор: Вал Стоева