Хълмът Уотършип – героично заешко фентъзи

„Хълмът Уотършип“ от Ричард Адамс (изд. Идеяконсулт) попадна в ръцете ми през далечната вече 2010-та година. Тогава случайно прочетох кратко ревю, според което книгата е нещо средно между „Шумът на върбите“ и „Властелинът на пръстените“ … но за зайци. Изобщо не ми трябваше друга препоръка, моментално тръгнах да я издирвам и за мое щастие веднага се сдобих и я започнах.

Тук трябва да направя едно уточнение: не харесвам приказки с главни герои животни и никога не съм си падала по истории тип басни, в които на животните са вменени обичайните човешки достойнства и пороци и накрая трябва да си извлечем съответната „поука“.

„Хълмът Уотършип“ за щастие няма нищо общо с това. Всъщност няма нищо общо с нищо, което някога съм чела и затова съм безкрайно благодарна на автора ú Ричард Адамс и на щастливия случай, че се открихме взаимно. Романът най-кратко може да се опише като героично фентъзи, разказващо за изпълненото с опасности и битки пътешествие на група диви зайци към свободата и щастието.

Всичко започва с предсказанието на заека Петко за надвиснала опасност над заешкото селище в Хeмпшир, Англия. До този момент той и събратята му са обитавали своя див дом сред природата сравнително безгрижно и защитено от човеците и другите дебнещи хищници. Петко обаче има ясновидска дарба и успява да убеди малка група от останалите зайци незабавно да напуснат дупките си и да се отправят в търсене на ново, по-безопасно място. Напред към неизвестността ги повежда заек на име Леско, озовал се в положението на лидер на отцепниците, учудващо без да е най-едър или най-безразсъдно храбър. За сметка на това обаче е хладнокръвен (доколкото е възможно за заек Laughing), съобразителен и се грижи за всички – от най-силния до най-слабия. Всъщност сред бегълците има само два по-едри и по-опитни заека, които знаят нещичко за това как се устройва и управлява заешко селище – Голям Перчем и Сребърен Блясък.

Шансовете за оцеляване на групичката стреснати, бродещи, бездомни зайци не изглеждат големи и читателят трепери заедно с тях, докато те преминават през най-различни премеждия. Когато най-накрая новият им дом е изграден на прекрасния хълм Уотършип, идва поредното изпитание – за да си осигурят потомство и продължение на живота на селището, зайците трябва да потърсят зайки. С малко помощ от високо, женски зайки са открити в недалечното пренаселено заешко селище, наречено Ефрафа. Там властва строг диктаторски режим и задачата част от зайките да бъдат привлечени и отведени доброволно, се оказва почти непосилна. Никой не може да избяга безнаказано от Генерал Ранилист – огромният, безстрашен и безскрупулен Главен Заек – и неговите офицери. За невъзможната мисия нашите зайци ще трябва да прибягнат до помощта на мишок, чайка и най-вече да разчитат на собствения си кураж, находчивост и взаимна подкрепа.
—-
„Хълмът Уотършип“ е забележителна книга на толкова много нива, че се притеснявам да не пропусна някое. Най-напред, от нея научих такива удивителни подробности за живота на дивите зайци, че вече не мога да погледна на тях със същите очи. Както пише самият Адамс в предговора, за да създаде книгата си той разучава най-подробно труда на Р.М. Локли „Частният живот на заека“ и така узнаваме реални факти за миграциите на зайците, за последиците от пренаселването на селищата им или пък за способностите им да се бият с белки. В „Уотършип“ прочетох имената на безброй нови и непознати за мен билки и растения от английската провинция, което ме накара да се възхитя от преводача (Илиян Желязков). Всички зайци носят имена на растения (с малки изключения) и в края на книгата има таблица с българските имена и оригиналните им английски съответствия.

В тази книга природата е жива, пулсираща, заема главно място като закрилница, дом, уют. В редките случаи, когато Човекът се появява в действието, той е натрапник и узурпатор със своята пушка, своето шумно хру-ду-ду (автомобил) и своите миризливи бели пръчици (цигари). Той не знае как да пази, а иска само да се възползва, да слага капани, да убива, да застроява. Без назидание или специален акцент „Уотършип“ оставя усещането, че правилното поведение е да уважаваме, обичаме и живеем в хармония с природата и останалите животински видове (както зайците).

Образите на някои от зайците се базират на хора, които авторът познава или са литературни вдъхновения: така например Голям Перчем е бил създаден по примера на храбър офицер, който Адамс е познавал през войната. Образът на Петко носи от чертите на Касандра – пророчицата от гръцката митология. Премеждието на зайците пък е оприличавано от някои литературни критици на класическите “Одисея” и “Енеида” заради героичния им поход в търсене на нов дом и по-добър живот. Но главните герои в тази книга са типични диви зайци: със заешките си сетива, със собствен език (впечатляващ превод!) и заешки фолклор. В критични моменти те си разказват легенди за Ел-Ахрейра, заешкия Робин Худ (с черти и на нашия Хитър Петър), които разведряват атмосферата в мрачни и напрегнати мигове.

Заешките характери са майсторски описани. Всеки е различен, но има своите силни страни – било то смелост, хитрост, ясновидска дарба, лоялност или сладкодумство. А лидерът им Леско превъзхожда останалите най-вече по способността си да поема отговорност и да взима трудни непопулярни решения, които обаче са най-удачни за групата. Макар и не безгрешен, той познава силните и слабите страни на своя „екип“ толкова добре, че успява да извлече най-доброто от тях, да ги мобилизира и мотивира впечатляващо. Затова никак не се учудих от един коментар на читател в goodreads, че в курса му по лидерство изучават „Хълмът Уотършип“, а само му завидях. Smile „Уотършип“ ни показва какъв трябва да бъде истинският лидер. Как всеки има ценни качества и не е задължително да си най-едър, за да бъдеш успешен, а когато помагаме безкористно на другите, всъщност помагаме на себе си.

Диктатурата е показана стряскащо реалистично в тази книга, която мнозина погрешно считат за детска, заради миловидно звучащата заешка тема. Генерал Ранилист и неговата система за управление на Ефрафа са не по-малко зловещи и плашещо разпознаваеми от режима на прасетата в „Животинска ферма“ на Оруел. Борбата на зайците срещу Ефрафа е кървава и драматична, а шансовете за оцеляване – нищожни. Свободата е най-висша ценност в „Уотършип“ и никаква цена не е твърде висока за нея – дори ако трябва да се заплати с живота на най-добрия и най-достойния боец.

Длъжна съм да кажа, че тази книга е подходяща само за уверени читатели в тийнейджърска и пост-тийнейджърска възраст. Обемът й е внушителен (500 страници) и въпреки че изданието на “Идеяконсулт” има красиви, идилично изглеждащи черно-бели илюстрации (художник е Светла Христова), книгата съдържа агресия и стряскащи бойни сцени. Самата история е така плътна и многопластова, че предразполага към редовно препрочитане и гъделичка ерудицията на всеки читател в по-зряла възраст (първа глава започва с цитат от Есхил и нататък следват Ксенофонт, Шекспир, Йейтс, Р. Браунинг, Т.Малори …).

Настрана от всички гореизброени достойнства и уроци от „Хълмът Уотършип“, най-важното за мен е нейната омагьосваща атмосфера и колко емоционално въвличаща е. Лично аз за първи път в живота си (а после и за втори, и за трети) треперих за съдбата на група диви зайци, така както съм треперила само за Сам и Фродо при прекосяването на Мордор. Удивлявах се, страхувах се, стисках палци любимите ми зайци да оцелеят и всеки път се чувствах възнаградена в края на една от най-впечатляващите и написани с много любов книги, които някога съм чела.
——————————————————————————————————————————————-

Няколко думи за автора и историята на създаването на „Хълмът Уотършип“:

Ричард Адамс е роден през 1920 г. в Бъркшир, Англия. През 1948 г. получава университетска степен по съвременна история в Оксфорд и става държавен служител в Министерство на земеделието, където в продължение на повече от 20 години работи като чиновник в екологичния отдел.

Събитието, което преобръща живота му се случва, когато той наближава 50-тата си годишнина по време на семейно пътуване с кола към Стратфорд-на-Айвън, за да гледат „Дванадесета нощ“ на Шекспир. Пътуването е дълго и отегчително и дъщерите на Адамс го молят да им разкаже някаква история. Както той по-късно споделя в интервюта: „ Хванаха ме на момента и започнах: имало едно време два заека, наречени Леско и Петко. И просто продължих нататък“. Историята става така заплетена, че отнема две седмици, за да бъде изцяло разказана. Дъщерите му я харесват много и го молят да я запише. Макар никога до този момент да не е писал художествена литература, той започва да го прави по 3 часа всяка вечер след работа. Целият процес отнема около две години.

Следват седем отказа за публикуване от различни издателски къщи, докато през 1972 г. малкото издателство Rex Collings се съгласява да поеме риска, като първоначално я публикува в 2500 екземпляра – само толкова могат да си позволят. Критиците са очаровани до такава степен (заваляват сравнения с Оруел, Толкин и Милн), че само година по-късно книгата излиза в стохиляден тираж от детското подразделение на Penguin – Puffin Books, печели медала “Карнеги” и наградата на в. Гардиън за детска литература. До момента е преведена на повече от 30 езика и е продадена в над 50 милиона екземпляра. Най-известният филм, създаден по книгата е анимационна версия от 1978 г., а през тази година предстои излизането на нова филмова адаптация, която ще е ко-продукция на Netflix и BBC.

Ричард Адамс почина на Бъдни вечер миналата година. Семейството му избра да съобщи на медиите за смъртта му с няколко от последните изречения в „Хълмът Уотършип“.

Автор: Яна Кръстева