Ендре Люн Ериксен: Библиотеката се превръща в средоточие на най-различни занимания, свързани с културата

През декември 2014 г. той се срещна с младите си български читатели по време на Софийския литературен фестивал. Модератор на срещата бе Валентина Стоева, председател на фондация „Детски книги“, а авторът с готовност отговори на няколко въпроса за детските книги, библиотеките, четенето и наградите.

През 2009-та получавате наградата на Сдружението на училищните библиотеки за цялостно творчество. Привлекателни ли са норвежките библиотеки за децата и каква е ролята на библиотекарите за насърчаване на контакта им с книгите?

Най-важното в Норвегия е, че имаме такъв закон, който задължава държавата да закупува книги. Законът се състои в това, че наистина задължава държавата да изкупува определена бройка от всички романи които излизат, не само за деца, художествена литература, и да ги разпределя по библиотеките. Когато говорим за детска литература, това са повече от 1500 екземпляра, а книги за възрастни – 1000. От една страна от това печели издателството, от друга печелят всички хора, защото книгите стават достъпни за всеки. В последно време доста се разбуниха духовете и имаше разгорещени спорове около това как трябва да се промени тази наредба. Появиха се и електронни книги, които също трябва да бъдат достъпни в библиотеките, и част от тази бройка, която трябва да се изкупи, е именно от електронни книги. Главната идея на този закон е книгите да бъдат достъпни. Има закон в Норвегия, който задължава всяка община да си има библиотека и човекът, който отговаря за библиотеката, трябва да е задължително специалист. Не казвам, че трябва да е завършил точно книгоиздаване, но трябва да бъде специалист. В много редки случаи се слага на този пост човек, който няма такова образование. Две неща се промениха напоследък: орязаха парите за библиотеките, които се полагат, държавните субсидии, и някои филиали просто ги закриха. Но има и нещо много хубаво – постоянно се строят нови, модерни, добре обзаведени, богати библиотеки. И в Будьо, където аз съм роден, и в Тромсьо, където живея в момента, има страшно модерни библиотеки. Разбира се, расте и броят на посетителите. Библиотеките се превръщат в средище на много хора. Въобще, библиотеката се превръща в средоточие на най-различни занимания, които са свързани с културата. Например има клубове за плетене, организират се концерти, някои четат вестници, други играят игри – има широк спектър от занимания, които можеш да упражняваш там. Проучването PISA показва, че уменията за четене на норвежките деца са се влошили и веднага се взеха много мерки. Те дават резултат, така че децата не просто да четат, а и да вникват в съдържанието на това, което четат. Дава се началото на много кампании в подкрепа на четенето, като от една страна се опитват да въведат правило всеки ученик всеки ден да чете определено време и от друга детските писатели посещават училищата, четат на глас свое произведение. Въобще всичко е насочено натам да се повдигне, да се внуши този интерес у децата. И в тези кампании, разбира се, централно място заемат библиотеките. Най-новите тенденции в разбирането в Норвегия са свързани с това, че те искат да направят библиотеката място открито и достъпно за всички, което да позволява различни занимания и да привлича все повече посетители. В Тромсьо в момента има една централна библиотека с две или три филиала.

Имате две деца. За мен е много важно четенето от самото раждане и тъй като моят син утре става на пет месеца, следя такива изследвания. Те казват, че трябва да се чете от самото раждане, а ролята на бащите в това се оказва много важна. В тази връзка четяхте ли на Вашите деца и сега продължавате ли да им четете, въпреки че са големи?

Още от съвсем малки съм въвел тази практика да им чета на глас. Винаги са имали активно отношение, жив интерес и направо, както се казва, изгълтват книгите. Сега вече децата ми са относително големи, особено синът ми, който е на 11 години и може да чете самостоятелно. Затова сме ограничили четенето на глас, но и аз, и моята съпруга го правим още откакто бяха бебета.

А как децата Ви си избират книги? Вие ли ги насочвате или им давате свобода на избор? Тук това е голям проблем, тъй като родителите настояват децата да четат книгите от тяхното детство и според мен това отблъсква децата от книгите.

Смятам същото. Това много отблъсква децата, защото и в Норвегия примерно бабите и дядовците купуват нещо, към което детето не проявява никакъв интерес. Тук идва ролята на посредниците, защото родителят, библиотекарят и учителят в това отношение имат голяма отговорност. Те трябва да намерят тази книга, която е интересна на детето и да намерят начин да стигнат именно до това, което него го интересува. И тогава да купят това, което по-скоро ще го накара да чете, отколкото да го отблъсне. Дъщеря ми, която е на 7 години, избира сама част от книгите и ние не оказваме никакъв натиск върху нея. По-скоро когато тя откаже, отстъпваме. Но най-добре се чувстваме, когато изберем книга, която харесва и на двама ни.

Трябва да си пожелаем между другото и нашите учители и библиотекари да са такива посредници между децата и книгите.

При нас е много важна самата роля на посредника между децата читатели и книгата, защото дори да не си автор, в Норвегия има много такива библиотекари, които се интересуват и те представляват свързващото звено между малкия читател при срещата му с книгата.

Имате много награди, които обаче се връчват от организации на възрастни. Ние организираме една специална награда, в която българските деца гласуват за най-добра детска книга („Бисерче вълшебно“) и всъщност те избират в определена категория книгата, която харесват най-много. Има ли подобна награда в Норвегия?

Има две такива награди и аз съм бил лауреат и на двете. Едната е Arks barnebokpris (наградата на книжарници „АРК“ за най-добър детско-юношески роман на годината) и аз съм я печелил два пъти (през 2006 и 2008 г., бел. на ред.). Гласуват 11 хиляди деца от 5-ти до 7-ми клас. Другата е една награда за детско-юношеска литература – UPrisen, и за мен това е най-голямата награда, защото все пак за нея гласуват моите читатели (победителят се определя от 170 15-годишни ученици от цяла Норвегия – бел. на ред.).

Така е и ние затова го правим, защото тук наградите ги раздават възрастни, които обикновено не четат детски книги. За нас също е важно да чуем мнението на децата. Тази година ЕМАС със сигурност ще номинират „Питбул-Терие в атака“ и се надяваме децата да гласуват много.

Благодаря.

Преводът по време на интервюто бе на Ева Кънева, която е и преводачка на романите на Ендре Люн Ериксен на български.