“Ема иска да знае”, но невинаги харесва отговорите

Не съм кой знае какъв почитател на момичешките книги с розови корици, но след искрена препоръка от приятелка, реших да дам шанс на „Ема иска да знае” (изд. Ергон) от немската авторка Мая фон Фогел. Допълнителен стимул беше и фактът, че през май 2014 г. книгата бе класирана на трето място от децата в категорията „Запалени читатели” на Наградата „Бисерче вълшебно” 2014.

12-ият рожден ден на Ема (а също и на нейния брат-близнак Тим)  наближава и тя решава да организира парти у дома. Баба й се сгодява за пастор Паули, майка й е бременна, а с баща й все още са разделени. За капак на тази каша гаджето й Бастиан крие нещо, най-добрата й приятелка Леа не се държи като такава, а възрастният господин Мартен, на когото Ема помага в домакинството, напоследък май не е с всичкия си. Животът на щурата девойка е доста объркан и тя едвам успява да се справи. Всъщност май не се справя!

В живота й напират промени, а Ема не е сигурна как да ги посрещне. Момичето се чувства застрашено от тях, а отговорите на нейните въпроси от роднини и приятели не й се струват адекватни.

Авторката Мая фон Фогел е свършила чудесна работа със създаването на поредицата за Ема. В “Ема иска да знае” е успяла да напише книга, близка до ежедневието и проблемите на 10-13-годишните момичета. На повечето от тях преживелиците и терзанията на Ема ще се сторят много близки, а реакциите й съвсем естествени и познати. Освен това книгата може да се похвали с динамичен сюжет, загадка за разплитане и комични елементи. В допълнение, Мая фон Фогел успешно е избегнала „захаросването” на финала и резултатът е доста реалистичен.

Аз харесах „Ема иска да знае” и мисля, че ще допадне и на младите читателки, защото им дава конкретни отговори на вълнуващи ги въпроси, без следа от назидателност или пренебрежение. Все пак промените са неизменна част от живота ни и трябва да се научим да ги посрещаме без излишни драми.

Още едно ревю за „Ема иска да знае”, както и за „Всички обичат Ема”. Книгата е част от кампания “Северно лято”.

Автор: Лора Филипова