Елена Гитова, децата от гр. Крън и книгите

Получихме много вълнуващо писмо от Елена Гитова, класен ръководител на 3-ти клас в ОУ „Св. Климент Охридски”, град Крън, общ. Казанлък, област Ст. Загора. Г-жа Гитова се е заела с мисията да превърне своите ученици в приятели на книгите и използва различни забавни методи, за да ги заинтригува. Ето какво ни разказа тя:

“Откъде да започна? Преди няколко години като учител осъзнах, че усъвършенстването на четивната техника до превръщането и в четене с разбиране и възпитаването на обичта към книгите е едно от най-важните неща, които трябва да се изградят у децата от І до ІV клас. Затова започнах да търся различни практики и начини, с които да мотивирам учениците си да четат книги. А който търси и има желание, намира.

В края на всяка учебна година учениците получават списък на книгите, които е добре да прочетат през лятото. Но се оказа, че не всички проявяват интерес към посочената художествена литература. Затова реших да ги мотивирам да четат това, което на тях им е интересно. Важното е да четат. Ето защо, в началото на втори клас, за да провокирам всички ученици, въведох читателската щафета „Ние четем”. На специално табло всяко дете срещу името си залепва весел стикер за прочетена книга. Дете, което е прочело толкова книги, колкото са посочени в препоръчания списък, независимо кои са те, получава ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС. Естествено на останалите определям нов срок (примерно до Коледа) и също получават поздравителен адрес. Има и трета възможност – деца, които четат по-бавно, но все пак четат, получават ПОЗДРАВЛЕНИЕ.

По време на целия този процес има нещо много важно – всяко дете представя пред класа книгата, която е прочело по начин, който си е избрало (разказ, рисунка, четене на откъс). Важно е, защото така децата първо се учат да разказват т.е. имаме четене с разбиране, второ учат се да задават важни въпроси към произведението – когато и други деца са прочели тази книга те задават въпроси на детето, спорят върху отговорите, трето – този процес на представяне на книга пък провокира други деца да я прочетат и четвърто – децата, които няма да я прочетат, поне ще получат някаква представа за книгата.

Никога и за нищо не упреквам децата, които четат малко или не четат. Не трябва да чувстват четенето като задължение. Проучвам интересите им и заедно търсим подходящата книга. Похвалвам ги за всяка прочетена страничка. Всички деца, които продължат да четат книги до края на годината и  броят на прочетените книги е повече от посочения в препоръчителния списък, получават СЕРТИФИКАТ. И още нещо от мен – всяка година, всяко дете за рождения си ден получава книга от мен, но не каква да е книга, а книга, която с удоволствие и интерес да прочете.

В трети и четвърти клас използвам пак читателска щафета, „Чети и спечели”, но вече с променени правила. Играта се състои от три нива. Всяко от тях  носи определен брой точки. Максимален брой – 240 точки. Вече някои от децата са събрали доста точки и може би в края на годината ще надминат посочените.

Изключително се радвам и на инициативите от национален мащаб – „Читателска щафета”, организирани от сайта „Детски книги“, защото те са допълнителен външен стимул, който провокира децата да четат. С мои ученици взехме участие в Читателска щафета 1 – Роалд Дал, Читателска щафета 2 – Детективи с машина на времето, а сега сме активни участници и в Читателска щафета 4 – Ловци на приключения. Резултатът е невероятен! Вярно, че успяхме да си купим само 8 книги от трите поредици, но това не се оказа пречка. Всички деца от класа четат, познават героите и от трите поредици, много ги харесват, всеки си има любим. С огромно желание и интерес всички се включиха и в конкурса „Карта на съкровището”, нарисуваха прекрасни илюстрации по любимите си книги. Какво по-хубаво чудо от това!? Но това чудо се случи благодарение на вече изградената у децата читателска култура във втори клас.

Аз съм безкрайно щастлива като участник и като наблюдател на този процес. И как да не съм? Ето ви пример! Едно от най-четящите деца снощи ми звънна по телефона, за да ми съобщи, че е прочело петата си поред книга от тази поредица и беше толкова развълнувано и щастливо! Единственото, което си пожелавам е този читателски вирус да не ги напуска, защото ни предстоят още много срещи с книгите.

Ще завърша с една мисъл на Петър Дънов: „Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата – тоест трябва двояко да се храним.”

Вижте четящите третокласници на г-жа Гитова: