В рубриката „Времевърт“ целим да покажем на възрастните как да събудят любов у децата към класическите детски произведения. Тази любов винаги преминава през предварителна подготовка на детето от страна на възрастния. Често е необходимо дори да бъде съобразено дали темпераментът и интересите на младия читател ще си „паснат“ с героите и случките от дадена книга, с нравите и историческата обстановка.

Освен собствени ревюта на екипа ни, решихме да поканим и хора с отношение към детската и младежка литература, които да ни споделят своите впечатления, разсъждения, любов или ненавист към класически детски книги и техните автори. Красимир Проданов неведнъж е писал ревюта за Detskiknigi.com, освен това е влюбен в детската литература от 4-годишен, има богат журналистически опит, превежда книги от чешки език. Най-важното е, че не е загубил способността си да се връща в детството и да общува с книгите през детските очи. Във „Времевърт“ Краси разказва защо Джералд Даръл ухае на детство:

Има нещо мило в книгите на естествоизпитателя

Сигурно е заради това, че пише всяка една точно с детски ентусиазъм.

Даръл има щастието да се роди в една епоха, която е далеч от технологиите. Белите петна по света също са достатъчно… Като се има предвид произхода му, а после се добави и това как е прекарал детството си, излиза, че е повече от нормално Даръл да се превърне в едно голямо дете. Просто той винаги е хранил духа си с чудеса. 

Ето обаче и малко факти…

Ражда се през 1925 г. в семейство с английско-ирландски произход. И родителите му, и той самият идват на бял свят в Индия. Планетата ни обаче започва да се променя. Едва на десет, детето сменя средата – заедно с нея и континента. Сега живее на остров, на гръцкия Корфу. Малко преди началото на Втората световна война пак тръгва на път – към родината на предците си, Великобритания. Само че се оказва там без образование, без препитание. Прекарал детството си в един свят, който се е разпаднал.

Затова може да се каже, че Даръл е повече дете на природата, отколкото на хората. Просто един съвременен Маугли. 

Минават още две десетилетия, преди да пропише

През 60-те на миналото столетие разбира, че на другите им е интересно да слушат и как разказва за своите срещи и премеждия в дивата природа. Така се ражда знаменитото му предаване за БиБиСи, една по една започват да се появяват и книгите…

Джералд Даръл донякъде утолява глада на цяла една генерация да пътува, да открива нови неща. Особено добре приет е от тийнейджърите, които като че ли най-много от всички искат да са смели, да се впускат в опасни приключения, да излагат живота си на риск… Описанията на писателя-пътешественик им дават най-важното: основата, върху която да мечтаят.

Писателят Даръл наистина е феномен

Създава литература без претенции, но в същото време с една солидна документалност. Критиката отбелязва живия му стил на разказване, който за времето си се явява новост.

Но сега нека прескочим няколко декади… В началото на новия век на медийния пазар се ражда нов тип продукция – така нареченото реалити. Разпространява се сравнително бързо, като само за петнайсетина години този тип предавания буквално завземат телевизионните програми. Основна характеристика на реалито е непосредствеността на случващото се, което прави най-важна в него динамиката. Намесваме го в тази история, защото заедно с развитието на технологиите именно реалито промени до неузнаваемост очакванията на новите поколения спрямо книги, телевизия – просто всичко. 

Добрият стар Джералд Даръл днес е просто… добър и стар

Колкото и живи да са книгите му, неговият начин на възприемане на света е прелестно демодиран. Даръл се впуска на всяка страница в дълги обяснения, които изясняват ситуацията, подсказват развръзките, анализират и доказват… Много често цели абзаци са посветени само на едно-единствено движение на наблюдаваните от него животни. Описанията му са живи и богати, но те отлагат и отлагат развръзката. А младият читател в наши дни иска едно: действие. 

Да видим добрите му страни

Парадоксално е, но именно новият начин на възприемане на информация може да помогне за това да се видят силните страни на Джералд Даръл. Просто той има голям потенциал за мултимедийност. Ако искате децата да го открият, тръгнете по неговите стъпки. Експериментът си заслужава…

Чрез интернет дневниците на Джералд Даръл могат да бъдат обновени до такава степен, че да се превърнат в страст за един съвременен читател. Ето примерно експеримент с едно старо издание на „Пияната гора” и „Шепнещата земя”. Първото заглавие от сборника ни отвежда в Южна Америка, в районите около Буенос Айрес. На една от страниците Даръл среща гуирите. С издание от 80-те можем само да си ги представяме, но сега, през 2017-а, можем и веднага да се запознаем с тях. В „Гугъл” моментално разбираме защо писателят е толкова развеселен от срещата си. Кукувиците от тропиците наистина изглеждат налудничаво… 

Книгите на Даръл може да се сдобият с виртуално подобие

Когато видим почти на живо местата и животните, за които разказва, писателят сякаш ни става по-близък. Неусетно го разбираме повече.

Това, разбира се, доказва, че порасналият Маугли – дивото момче, което се посвещава на животните, пише наистина неповторимо. Но по-важната утеха е, че може да е интересен и на днешните деца. Не въпреки технологиите, а благодарение на тях.

–

Сред книгите на Джералд Даръл, издадени на български език, са: „Моето семейство и други животни“, „Птици, зверове и роднини“, „Градината на боговете“, „Менажерия в имението“, „Зверилник в главата ми“, „Препълненият ковчег“, „Шепнещата земя“, „Златни прилепи и розови гълъби“ и др.