Дороти в страната на Оз

„Дошло е време за нов тип истории за чудеса, в които ги няма всички онези страховити и смразяващи кръвта премеждия, чрез които авторите са искали да подчертаят поуката на всяка приказка.”

Това казва Лиман Баум през 1900 г., малко след като романът му „Вълшебникът от Оз” (изд. “ПАН”) покорява света. Разбира се, съгласих се с писателя и започнах да чета книгата му в очакване да се запозная с новия подход, който той така твърдо отстоява. Е, познайте! Оказа се, че между думите на Баум и разказа за Дороти зее една мааалка пропаст! Защото „Вълшебникът от Оз” е всичко друго, но не приказка, лишена от „страховити и смразяващи кръвта премеждия”.

В нея иначе добронамереният Тенекиен дървар съсича всеки, изправил се на пътя му, уж страхливият лъв изяжда без жал враговете си, а невинната малка Дороти убива (вярно, по случайност) цели две вещици, след което почти хладнокръвно се отървава от останките им.

Стреснах ли ви?

Е, всъщност не това е целта на моето ревю. Защото колкото и противоречиво да звучат думите на Баум за модерните детски истории, „Вълшебникът от Оз” е една изключително добра (и смислена!) книга с поука, която би трябвало по-често да срещаме в съвременните приказки. Защото историята на Дороти, която мечтае да се завърне вкъщи, Плашилото, което желае да получи мозък, Тенекиения дървар, който жадува за сърце и Лъва, който се нуждае от смелост, е всъщност история за пътя, който всеки трябва да извърви, за да сбъдне мечтата си – път, в който най-голямото препятствие се крие вътре в самите нас. Защото на финала на приказката ще разберем, че през цялото време героите са имали решение за своите проблеми, но са били прекалено угрижени, за да го забележат.

Да, „Вълшебникът от Оз” е хубава история – история и за деца, и за възрастни. В нея всеки от нас може да открие намек за своите собствени страхове, а ако търси внимателно, може да намери и ключа към справянето с тях. Защото, както твърди поуката на финала, страховете се появяват тогава, когато загубим вяра в способностите си. Затова…

Вярвайте в себе си!

Автор: Вал Маринова