Димитър Риков: „В четенето с тати има нещо специално само за нас двамата“

Димитър Риков е главен редактор на издателство „Софтпрес“. Той е запален читател, който има щастието да работи това, което прави, когато не работи – чете книги. В рубриката „Как четат бащите?“ го поканихме да ни разкаже повече за читателските ритуали, които изпълняват с прекрасната му дъщеря.

Обичаше ли да четеш като малък?

Да, обожавах да чета.

Кой беше любимият ти литературен герой?

Всяка любов към книгите започва с примера на родителите. От четенето с помощта на мама имам за любимец Мечо Пух, от четенето с тати – граф Монте Кристо.

Наказвали ли са те заради книга?

Не успяха да ме хванат. Под учебниците по математика, нагледно разгърнати за пред родителското тяло, винаги се криеше нещо по-интересно за четене.

Баща ти четеше ли ти?

Непрестанно чете. И до днес. Плашещо бързо, при това запомня всичко прочетено.

А ти четеш ли на детето си и ако да – колко често?

Щерка ми е още на етап гледане на картинки и слушане на гласа ми като мелодия. Но също като къпането с тати и разходката с тати – в четенето с тати има нещо специално само за нас двамата, на което тя с радост откликва.

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

На няколко месеца.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

Да. Това е половината от удоволствието при малките деца.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

По-скоро класически.

При подбора на книги за четене на детето ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Много е малка все още, за да избира сама, иначе – подборът го правя от библиотеката. Там има складирани достатъчно книги като за няколко години напред.

„За“ или „против“ класическите приказки и защо?

ЗА аз да ги чета и интерпретирам, ПРОТИВ детето да навлезе само в свят, където хора ядат хора, режат се крайници и т.н.

Имате ли специални читателски ритуали с детето ти?

Да, много е важно книгата да остане цяла после. Както и да не се дооцветяват картинките.

Какъв слушател е детето ти?

Усмихнат. Дяволит. Искрено изненадващ се при всяка нова страница.

Посещавате ли с детето ти библиотеката? 

Не. Тези места са като резерватите на индианците. Ще ги има. Още малко.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Ако детето вижда у баща си и майка си читател – ще ги последва. Спомням си как веднъж я заварих да „чете“ на глас сама. Беше на година и нещо, разгърнала първата книга, която е успяла да измъкне от най-ниския рафт на етажерката („Компютърната грамотност“ на баба си), и със смешно сериозно изражение повтаряше „джоджо“ до откат – имитираше мен или майка си.  Ако не беше видяла родителите си с книга в ръка – навярно нямаше да имитира четящ човек.

Таткото (също както и мамата) има задачата да вдигне детето си нависоко – да му покаже, че книгите са магия, без която светът ще се вълнува от други хора, а не от идеи.

–

Не пропускайте да научите за читателските навици и ритуали и на другите четящи бащи тук.

Ако познавате четящи татковци, които искат да се включат в нашата рубрика „Как четат бащите?“, непременно ни пишете на мейл editors@detskiknigi.com. Рубриката е в подкрепа на кампанията „Да бъдеш баща“ на Асоциация „Родители.