Давина Бел: Харесва ми да давам спокойствието и свободата да се фантазира

„Алфи и морското царство“ (изд. „Милениум“) е книга-находка. Тиха и ненатрапчива, тя няма да ви зашемети с екстравагантен сюжет или супергерои, но пък предлага приятелско рамо и утеха за всички стеснителни и срамежливи деца, подобни на главния й герой Алфи. Книгата е номинирана в наградата за най-добра детска книга “Бисерче вълшебно” 2015.

Предлагаме ви интервюто на Николета Руева от “Аз чета” с авторката Давина Бел:

Госпожо Бел, как Ви дойде идеята за „Алфи и морското царство”?
Вдъхнових се от историята на момченце на име Сол. То било много наплашено от котарака на леля си и когато една нощ животното останало у тях, на път за банята момчето само си повтаряло: „Бъди смел, Сол. Бъди смел”. Това ме накара да се замисля за страха и безпокойството при децата и как всичко, което искаме – дори като възрастни, – е да сме смели. Само че е трудно, понякога много.

А Вие какво дете бяхте. Смела, срамежлива или…?
У дома бях шумна и дейна, обичах вниманието, но навън ставах срамежлива. Неща, които се очакваше да ми харесват, често ме плашеха: партита, ходене на училище без униформа, печелене на награди… Това ме караше да се чувствам странна. Всъщност и сега понякога се притеснявам по време на партита; оглеждам се и се питам: „Защо не се забавлявам като останалите?”. Но после си казвам: „Е, днес просто съм риба клоун”, и това ми помага. 

Какво бихте искали да открият малките читатели в историята?
Силно се надявам всяко дете да се почувства добре прието и на място. Дано в образа на Алфи видят момче, което е способно въпреки страховете си. То просто има нужда да върши нещата по свой начин и когато е готово, и това е окей. Невинаги ще успяваме да печелим награди или да изнасяме перфектните речи, но мислите и отношението ни към нас самите изграждат нашата идентичност. Тайната е да бъдеш добър със себе си.

Какво прави книгата толкова специална?
Според мен са илюстрациите на Алисън Колпойс! Пасват идеално на лекия тон, който се стараех да пресъздам. Алфи носи цялата уязвимост и невинност, които открих у Сол, щом научих за среднощните му изпитания с котарака. Трицветната палитра в рисунките създава класическо и носталгично усещане, свързано с безвремието на всяко детство. Ярките тонове дават надежда и светлина на една история, която би могла да бъде и тъжна. Чувствам се късметлийка, че първата ми илюстрована книга попада в талантливите ръце на Алисън!

А какво обичате най-много в работата си?
Обичам да посещавам различни училища, където да говоря с децата за книги и четене, да споделяме идеите си, надеждите, мечтите и страховете си. Радвам се, че книгите ми носят щастие и възможност за бягство от реалността, която днес може да е много притискаща за едно дете. Харесва ми също да давам спокойствието и свободата да се фантазира, защото самата аз силно ги ценях като малка.

Коя е любимата Ви детска книга? 
Казва се Big Sister, Little Sister („Голяма сестра, малка сестра“ – не е издавана на български – бел. ред.) и е от Шарлот Золотов, с рисунки на Марта Александър. Имам по-голяма сестра и мисля, че тази книга улавя всичко от взаимоотношенията ни. Когато я чета, петгодишното ми Аз се събужда у мен.

Мислила ли сте да напишете роман за възрастни или за тийнейджъри?
В момента работя върху нещо средно. Разказва за момче, двойка близнаци и мечка. Има също интернет, а по някое време светът спира да се върти. Доста е оплетено!

Кажете нещо на българските алфита.
До всички алфита в България: Невинаги ще успявате да направите това, което околните очакват от вас. Но това не значи, че не сте идеални. Когато дойде точният момент, ще изскочите от своя коралов риф и ще заплувате наоколо, а светът ще е ярък и красив, в очакване да ви приеме.

Интервюто е публикувано за първи път в www.azcheta.com.