Дав Пилки разказва за любовта си към четенето
В интервю за британската организация Book Trust американският автор и илюстратор Дав Пилки, известен с поредицата за Капитан Гащи, разказва как всяко дете може да заобича книгите. Точно това се случва с него като дете при все, че страдал от синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и дислексия.
Би ли разказал малко повече за Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност и дислексията, които си имал като ученик, на читателите, които не знаят твоята история?
Бях диагностициран с дислексия и тежка хиперактивност (сега я наричат СДВХ), когато бях втори клас. Учителите нямаха представа как да се справят с мен, затова често просто ме гонеха в коридора. Прекарвах там часове наред всеки ден, но престоят ми имаше и добра страна. Имах достатъчно време да си съчинявам истории и да работя по своите рисунки.
Въз основа на опита си какво би посъветвал учителите да правят с деца с подобни на твоите нужди, вместо да ги изпращат да седят сами в коридора?
Смятам, че днес учителите са по-добре подготвени да работят с деца с такива нужди. Ако имах право на едно желание все пак, то би било хората да спрат да използват думи като „СДВХ“, „дислексия“ и „неохотен читател“. Тези определения карат децата да се чувстват самотни и обезкуражени, а много често решението е в това, че те имат нужда от малко повече време: да тичат и да играят, да подбират книгите си, да се упражняват да четат за удоволствие… И повече време за изкуството и музиката.
Кой е най-ранния ти досег с книгите? Семейството ти насочваше ли те какво да четеш? Кои книги ти бяха любими като дете?
Родителите ми решиха да не обръщат внимание какво чета. За тях бе достатъчно да знаят, че чета. Затова ме оставяха да си избирам книгите (дори комикси, забавни списания и литература, която бе под нивото ми на читатели) и ме насърчаваха да чета за удоволствие. Това ми стана като навик и най-вероятно е причината да чета и до днес.
Какво те вдъхнови да напишеш Капитан Гащи? Помниш ли деня, в който го създаде?
Вдъхнови ме учителката ми във втори клас. В един от часовете, тя използва думата „долни гащи“. Цялата стая започна да се смее, а аз си помислих „Ехе, долните гащи разсмива хората. Трябва да го използвам.“ Започнах да рисувам Капитан Гащи още същия ден.
Какво би казал на децата (и техните родители), които срещат трудности при четенето? Има ли някоя конкретен книга (или други средства), които би препоръчал на „неохотните читатели“?
Категорично съм убеден, че изборът играе водеща роля. Когата децата сами си избират четивата и четат просто за удоволствие, това променя живота им. В тази сфера са направени толкова много изследвания и учените са стигнали до извода, че наистина няма значение какво четат децата. Биха могли да четат една и съща книга отново и отново. Въпросът е да си изградят навик за четене.
Децата които четат за удоволствие, обичайно се справят по-добре в училище. Правопис, математика, речник и комуникация – всичко те се подобряват. Някои изследвания дори показват, че четящите деца са по-мили и съпричастни.
Кое е най-хубавото в това да създаваш забавни книги?
За мен най-хубавото са срещите с читателите. Те винаги са откровени с мен. Не се стесняват да ми кажат, че се потя или че някой има повече коса от мен.
Кои са любимите ти детски книги към днешна дата?
Имам няколко любими. „Чудо“ на Ар Джей Паласио, El Deafo на Цеце Бел, Marty Pants на Марк Паризи, „Невидимата Ейми“ на Тери Либенсон, Echo на Пам Муньос Райън, поредицата The Bird & Squirrel на Джеймс Бъркс, Roller Girl на Виктория Джеймисън и „Поема за Питър“ на Андреа Дейвис Пинкни.
Превод: Борислава Григорова