Даровете и проклятията като част от живота

Често забравяме, че юношите са почти възрастни хора и несъзнателно се опитваме да ги предпазваме, както предпазваме и по-малките деца. Да внимаваме какво виждат и чуват, да получават правилните послания и да формират непреходни ценности. В това има смисъл, разбира се, но и понякога е наивно да смятаме, че те са глина в ръцете ни. Може би именно заради всичко това „Дар или проклятие“ на Сиири Еноранта ме хвана неподготвена. Книгата е част от богатата поредица „Европейски разказвачи XX-XXI век“ на изд. „Емас“, а преводът от фински е на Максим Стоев.

„Дар или проклятие“ е младежко фентъзи, донякъде твърде типично за жанра си. Училищата за вещици и магьосници в детско-юношеската литература са толкова много, че поредното едва ли може да ни впечатли особено. Началото на романа, също така, има поразителни  прилики  с „Хари Потър“, но с облекчение мога да заявя, че с развитието на историята те се стопяват.

„Погледна ме. Беше колкото притеснен, толкова и развеселен, защото нямаше по-неподходящ момент за такъв въпрос – враговете приближаваха, бяха най-малко четирима и положително не ни очакваше нищо добро, ако ни забележеха.

– Обичам те. – тихичко отговори той.“

Книгата ни среща с Пау, проблемна тийнейджърка, която търси мястото си в света. Един ден импулсивно отрязва косата си. Постъпката й е акт на бунт срещу майка й, която изглежда сякаш крие тайни зад спокойната си и любяща фасада. Когато навършва 14 години, Пау получава покана за обучение в Академията за магии. Тя с готовност скъсва връзките със стария си живот, за да стане това, което винаги е искала – магьосница. И тогава научава защо косата й е била най-важното, което е трябвало да пази.

В Академията Пау се запознава с Дауи и Кеноне – по-големи ученици, които изненадващо виждат в нея красива млада жена и всеки от тях се опитва да спечели сърцето й. Но никой не успява да се наслади на сладките трепети и непознати вълнения. Страната се оказва разпъната между силите на Службата и опозицията на Тетраедъра, а магьосниците от двата лагера започват ожесточена борба за надмощие над Ендаразия. По петите на Пау плъзват преследвачи, а тайнствени деца сенки шумолят в мрака, докато все повече и повече тайни от миналото излизат наяве.

„Децата сенки джапаха сред ориза, поглъщайки остатъците от магиите и смъртите на гвардейците – не правеха разлика между тях. Празнуваха смъртта също като раждането, защото за тях и двете представляваха магия.“

Трябва да призная, че не историята ми направи по-особено впечатление, а начинът на написването й и вложените идеи. Главната героиня, 14-годишната Пау, е твърде добре описан образ на почти всеки тийнейджър. Тя е чувствителна и й отнема време, за да спре да обръща чуждите думи към себе си. Има моменти, в които прозират мъдростта и наблюдателността й, но има и други, в които тя е влудяващо наивна и по детски обвиняваща. За разлика от Пау, останалите герои не са развити толкова добре. С изключение на няколко мъжки фигури, персонажите са сходни и прикрити, което ми попречи да видя историята през техните очи.

Централната битка в книгата е привидно между доброто и злото, както е и в много други в жанра. Разлика между „злодеите“  и “добрите“ обаче почти няма. Ще ми се да мисля, че това не е неумелост на писателското перо, а част от посланията, които „Дар или проклятие“ отправя. Защото това, което отличава едните от другите, е просто позицията и мирогледът. Ако и едните, и другите воюват и отнемат живот, има ли значение каква е причината им?  Ако и едните, и другите искат властта за себе си, има ли значение в името на какво правят всичко, за да я получат? Вероятно има моменти от историята, в които целта оправдава средствата. Но победата и загубата, доброто и злото, смъртта и животът са неразделни, две страни на една и съща монета.

“Тази мисъл ме успокои. Не съществуваше съдба, не всичко ставаше според предварителния замисъл, налагаше се да осъзная собственото си значение. Да понеса кръста си.“

Магията в книгата ме очарова и възхити. Докато в повечето познати романи героите размахват пръчки, четат от книги и шепнат (или крещят) заклинания, а нещата просто се получават, то тук магията е сурова, оголена, искаща и даваща, първична. Предизвикателството не е в това да запаметиш правилно думите, а да понесеш да бъдеш проводник между магическата сила и случващото се. В света на Пау вещиците и магьосниците правят вълшебствата си, използвайки възобновяеми части от телата си – коса, телесно окосмение, сълзи, пот. Необходимо е да се принесе в жертва частица от живите, за да се използва магията на „хилядите умиращи“ (както е в оригиналното заглавие на книгата).

Освен това, Сиири Еноранта говори за тялото, сексуалността, желанието и страстта по особено директен и неусложнен начин, който е нетипичен за популярните (класически и съвременни) юношески заглавия. Във вълшебния свят на авторката не съществуват табута, а културата е отворена към любовта изобщо. Пътувайки към Академията, Пау получава въпрос от непознато момче за развитието и менструацията си и това не е лошо възпитание, а искрено възхищение и уважение. Сексът не е забранен и стряскащ, а симпатиите и привличането се показват свободно. Както младежите, така и възрастните изразяват открито желанието и чувствата си към същия или противоположния пол, но в книгата по никакъв начин не става дума за самоопределяне и поставяне на етикет. А за следването на чувствата, поривите и желанието любимият да е щастлив.

Давам си сметка какво впечатление оставят описанията и думите ми и че вероятно ще подействат отблъскващо за мнозина. Но не нося и розови очила – юношите говорят и изживяват всичко това помежду си. В крайна сметка, „Дар или проклятие“ е малко излишно дълъг разказ за отношението ни към света и самите себе си, за мотивите, които ни движат, за това какво имаме право да искаме от другите. Важни теми, чието осмисляне безспорно участва в израстването и формирането на светогледа.

Вземете книгата с код с кауза DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването 

на детското четене в България.