Добрите стари народни приказки

Народните приказки са една от темите, предизвикващи спорове сред родителите. Според някои този тип истории вече са доказали многократно своята стойност, според други те са морално остарели и могат да имат негативен ефект върху децата.

Народните приказки съществуват в почти непроменена форма векове наред, което не е случайно. Те отразяват културата, начина на мислене и функциониране на едно общество и се основават на събития и конфликти от реалния живот. Може да изглежда нереалистично как една девойка ще дели зърна леща от зърна грах и ще носи стъклени пантофки, но пък мнозина ще припознаят конкуренцията между сестри, сравняването, желанието за доказване и надмощие.

Традиционните фолклорни истории не се занимават с проблематичното възпитание, добрите маниери и морала. Те помагат на читателите си да се замислят за далеч по-всеобхватни теми като себереализацията, личностното израстване, устойчивостта, смисъла на живота. Удивително, но децата са в състояние да гледат на приказките по начин, различен от този на възрастните, и да си вземат от тях много повече, отколкото мислим.

Приказките успяват да опростят ситуациите, като премахнат всичко излишно и оставят само наистина необходимото. Това, от една страна, прави ситуациите лесно съпоставими, а от друга – улеснява децата в правенето на паралели и асоциации. По този начин приказките служат за опора на децата при сблъскването с проблеми и научаването на важни житейски уроци. А също така оказват влияение върху цялостното им развитие, регулирането на емоциите и проявата на емпатия. Когато децата се видят отразени в приказките, те се чувстват разбрани и свободни да изследват собствените си емоции и чувства.

Точно затова бях впечатлена, когато излезе сборникът „Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца“ на Надежда Милева и Петя Терзииванова (изд. „Enthusiast”). Както се досещате, нямах търпение да видя как децата ми възприемат книгата.

В началото книгата предоставя богата, конкретна и практична информация относно същността на приказките и кои от тях за каква възраст са подходящи. Защото най-малките деца могат да слушат до премала приказката за Косе Босе, но по-големите очакват вълшебства и магии и това се корени в етапа на психично развитие, в който се намират, както и в темите, които ги вълнуват. Сборникът предлага и ценна подкрепа на родителите с детайли за емоционалното развитие на децата, как те преживяват различните емоции, кое е нормално (макар и отстрани стряскащо) и кое – повод за притеснение и обръщане към специалист.

Приказките са разделени в няколко групи според емоцията, която онагледяват. А именно: страх и тревожност, гняв, тъга, радост, срам и вина, завист и ревност. След всяка история има поместени предложения за дейности, техники и игри с детето, с чиято помощ да изрази емоцията и да й придаде осъзната форма. Подсказани са и въпроси за съвместно обсъждане. С тяхна помощ ще разберете по-добре гледната точка на малчугана, неговите тревоги или объркване, а и ще му дадете повод да се замисли над важни въпроси. Обяснена е и символиката на основните персонажи и предмети в приказката, което улеснява разбирането й и разширява периметъра на посланията.

Защо народните приказки могат да служат като ключ към емоциите? Докато авторовите приказки са плод на еднолично творчество и промисъл, то народните съдържат в себе си колективно несъзнавано на много поколения. По тази причина посланията им са по-универсални и общовалидни. Често на малките деца им е трудно да назоват това, което чувстват, тъй като не знаят думата. Те разчитат на възрастните да ги упътят в бушуващата емоционална буря, а родителите, от своя страна, често мислят, че се подразбира какво усещат децата им. При малчуганите обаче емоциите по правило са силни и това пречи на осъзнаването им в момента. Тогава възрастният е този, който следва да назове чувството, да му даде име и да помогне на детето да го свърже с конкретни усещания, действия, хора и т.н.

И още, през първите си години децата изпитват затруднения да говорят за емоциите си. Приложените в книгата 9 карти с емоционални кратунки могат да ви помогнат да разберете по-добре детето, а то самото по-бързо да си даде сметка какво се случва. Можете просто да попитате „Виждам, че много се вълнуваш. На коя картинка приличаш сега?“.

Приказките в сборника лесно внушават идеята, за която за подбрани. В тях случващото се е описано достатъчно подробно, за да помогне на слушателите да разберат повече за героя и неговите мотиви и чувства, без обаче да са излишно дълги и затормозяващи. Редно е също така да спомена, че отделни думи или фрази са трудно разбираеми за по-малките.

За кого е подходяща книгата? Тя има много широко приложение и може да се използва в различни ситуации:

-> От детето – за приказка преди сън или осмисляне на нещо важно от деня;
-> От родителя, избрал да възпитава по-осъзнато;
-> От началния учител, подбиращ занимания за часа на класа;
-> От детския специалист, работещ с некооперативно дете;
-> От възрастния, който иска да си обясни дадена емоционална проява.

Видно е, че в „Българските народни приказки – ключ към емоциите на нашите деца“ са вложени изключително много усилия, че книгата е създадена да помага на много нива. Илюстрациите на Яна Казакова са с меки линии и форми и ненатрапчиви цветове, едновременно онагледяват приказките и успокояват погледа. Затова оставете настрана притесненията си относно валидността на народните приказки в съвременния свят. И не забравяйте, че с тях децата имат възможност да опознаят тежки теми и смущаващи емоции по безопасен начин.