Да се превърнеш от фенка в авторка на собствения си живот
Американката Рейнбоу Роуъл почти ме разплака с „Елинор и Парк” и с нетърпение очаквах да видя какво е направила с втория си тийн роман, „Фенка” (изд. Егмонт България). Не ме разочарова! Отново има нежно и увлекателно разказана история за първата голяма любов и неизбежния преход към зрелостта. Отново не липсва свежо чувство за хумор, което блика неочаквано в кратки стегнати реплики, разменяни между героите.
Кат е на 18 и заминава в колеж. Три са нещата, чрез които се самоопределя: близначката й Рен, майката, която ги е напуснала преди 10 години и писането на фенфикшън.
Семейните връзки са от съществено значение за Кат. Допреди няколко години с Рен са неразделни, споделят общи интереси и дори пишат заедно фенска литература за Саймън Сноу. Сега Рен е решена да извлече максимума от купонджийската страна на колежа и съзнателно се отчуждава от затворената си и асоциална сестра, като дори отказва да делят една стая докато следват. Рен вече не участва и в писането на фенфикшън за Сноу, а когато майката, която ги напуска 8-годишни, неочаквано се обажда и изявява желание да се срещне с дъщерите си, Рен се съгласява пред очите на възмутената Кат.
Момичетата и баща им понасят загубата по различен начин. Кат се е преборила с предателството на майка си като се е затворила в себе си и е развила страх от нови запознанства и нови места. Рен е избрала друг път – купоните, пиенето и множеството връзки с момчета, които всъщност не обича. А баща им е компенсирал загубата, превръщайки се в работохолик с лабилна психика – състояние, гарантиращо периодично посещение на местната психиатрична болница.
Писането на фенфикшън за измисления литературен герой Саймън Сноу под псевдонима Маджикат е частта от досегашния си живот, която Кат пренася и в живота си на колежанка. Роуъл е включила части от популярната тийн фентъзи поредица, силно напомняща тази за Хари Потър, в романа си. В резултат се получава интересен паралел между борбата на Сноу със злодея Досад Подмолни (жестоко име!) и любовта към съквартиранта му и борбата на Кат с личните й фобии и зараждащата се любовна връзка с Ливай.
След първата година в колежа отношението на Кат към Рен, любовта и писането ще са съвсем различни. След период на отчуждаване и сътресения, отношенията й с Рен стъпват на здрава и стабилна основа. Любовта на Кат и Ливай ще запълни липсата на майчина любов. Предателството от страна на Ник и настояването на професор Пайпър Кат да напише оригинален разказ за курса по творческо писане, поставят писателските ѝ интереси в нова перспектива. Писането на фенфикшън е последната връзка на Кат с детството. Професор Пайпър вярва, че Кат може да измисля светове, а не просто да пише истории за персонажите на друг автор. Затова и разказът за курса по творческо писане е нежното побутване от страна на родителя, след което птичето разперва криле и полита само. Така Кат ще установи, че е напълно способна да го направи – от фенка да стане авторка на собствения си живот и на съдбите на нейните собствени литературни герои.
Рейнбоу Роуъл пише по един изключително личен и емоционално ангажиращ начин, като същевременно успява да избегне всяка захаросаност, повърхностност и прекалена драматичност. Героините й са толкова естествени и притежават толкова недостатъци и мании, че няма как да не припознаете някои от тях. Всички те се борят с личните си демони и страхове и като всеки от нас опитват да поемат контрола над собствения си живот.
Роуъл работи 10 години във вестник като автор на рубрика и е наясно с темите, които вълнуват тийнейджърите.
Прочетете и чудесното ревю на Цветомира Дукова за „Фенка”.
Автор: Лора Филипова