Да се измъкнеш от “Гробницата на тирана”

Деница Райкова е преводач и запален читател и вече имахме възможност да прочетем нейното мнение за “Правата на читателя” на Даниел Пенак. Сега ви предлагаме да я последвате в поредната порция приключения на Аполон.

Тази сутрин “се измъкнах” от “Гробницата на тирана” (изд. “Егмонт”). Отлагах я от много време. Не за друго, а защото много харесвам и трите гръко-римски поредици на Рик Риърдън, и исках хем да имам достатъчно време за тази книга, хем да ми бъде като един вид награда за няколко не особено хубави седмици.
Е, дочаках.
И с тази книга отново се случи нещо, което се повтаря във всяка следваща книга от тази поредица. Всеки път си казвам, че ето този път вече Аполон няма да се измъкне от поредното изпитание, че ей-сега всичко ще свърши веднъж завинаги, че просто няма как да разреши тази загадка, да измисли изход, да се пребори с точно ей това чудовище.
В “Гробницата на тирана” това усещане беше по-силно от всякога. Защото – вярвате или не – в нея чудовищата са най-малкия проблем на Аполон. Защото този път той е принуден да поеме отговорност за действията си. Защото сторените в божественото му минало злини се връщат, за да го преследват – буквално. И защото той, който някога е имал силата да прати мор на цял един гръцки лагер, сега е покосен. И е просто безпомощен смъртен…
Честно казано, ако не смятах, че до края на поредицата ще има поне още една книга, изобщо нямаше да очаквам да оцелее.
Сигурно съм го казвала, но пак ще го кажа – Рик Риърдън е прекрасен разказвач. Умее така да те увлече, че губиш представа за време и реалност. И сте само ти и онова, което се случва на героите. Сякаш си там, с тях. Отблъскваш евриноми, сражаваш се с императори, преписваш Сибилинските книги, разкайваш се за минали грешки…
И понеже Риърдън си е Риърдън, и понеже съвременните автори на фентъзи безпогрешно усещат в кой герой ще се влюбят читателите, и този път не мина без почти инфарктни ситуации, продължително взиране в една точка и повтаряне: “Не, не! Това не е възможно. Той не може да го направи. Но го направи, нали? Ама той наистина ли го направи?”
Краят е благополучен, разбира се, но едни определени страници в книгата ми докараха нов бял кичур в косата. Много харесах тази книга и още усещам удоволствието от четенето. А понеже не ми се излиза от древногръцката тема, продължавам с “Митове” на Стивън Фрай.
Книгата излиза в превод на Александър Драганов.
Автор: Деница Райкова

Купете книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg с код DK19.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.