Да простим на младия англичанин
В последно време стана обичайно да се оплакваме, че възпитанието и гостоприемството никакви ги няма. Че хората злословят, завиждат, а натискът за вписване в обществото е силен и изплюва тези, които дръзнат да са различни. Дали споменатите наблюдения важат само за съвременния човек?
В приказката „Младият англичанин“ (изд. Таралеж, превод – Ели Буздрева), Вилхелм Хауф представя нравите на обществото по сатиричен и изключително забавен начин. Наред с това отправя и послания, които звучат също толкова актуални и днес.
В градчето Грюнвизел животът тече простичко и обикновено, всеки ден прилича на предишния:
„Всички се познават, всеки знае какво се случва тук и там и когато енорийският свещеник или кметът, или лекарят имат на трапезата си едно ястие в повече, още на обяд го узнава целият град.“
Един ден в Грюнвизел пристига господин, за когото никой нищичко не знае. Този господин не допуска никого в дома си, не се събира вечер с другите мъже, не ходи на гости, дори си готви сам. Колко подозрително! Не е чудно, че за него се разчуват най-различни слухове.
През града минава странстваща менажерия с екзотични животни. Насред тяхната и на музикалните инструменти врява особено внимание привлича голяма маймуна, ходеща на два крака и обучена на всевъзможни трикове. В нощта на заминаването на менажерията потайният господин излиза в прикритието на мрака и се завръща с неизвестна личност, която представя за свой племенник.
След време загадъчният племенник най-сетне бива въведен в отбраното общество на града. Всички са възхитени от „младия англичанин“ и му прощават дребните и не толкова дребни посегателства над етикета.
„- Той е англичанин – казвали хората, – а те всички са такива. Англичанинът може да се излегне на канапето и да заспи, докато десет дами наоколо стоят прави поради липса на място. На един англичанин за подобно поведение не можем да се сърдим.“
Скоро обаче очарователният младеж започва да се държи все по-дръзко и своеволно, а откровената му глупост е все по-забележима. Мислите, че това би отблъснало благородните господа и дами? О, не! Наместо това поведението му постепенно се превръща в еталон и увлича младежите в Грюнвизел.
Как завършва тази история не е трудно да се отгатне, но аз няма да ви издам как уважаемите граждани стават за смях. Нито как намират начин да избършат срама от лицата си и да припишат вината на нещо друго. Вилхелм Хауф е чудесен разказвач и има достоен партньор в лицето на Борис Стоилов. Илюстрациите на Стоилов безпогрешно улавят духа на историята и я допълват. Художникът смело съчетава викторианската естетика с действителността и резултатът е повече от добър.
Дали младият англичанин би имал същия успех в обществото ни сега? Навярно живущият във всяка епоха би могъл да възкликне „О tempora, o mores!“.
Вземете книгата с код DK19 от
Ozone.bg , Ние, децата! или Booklover.bg
Когато купувате книги с този код, вие помагате за насърчаването на детското четене в България.