Деца работят с данни – мисия възможна

Умението за събиране, организиране, осмисляне и представяне на данни е необходимо през целия живот. То развива сравнителното, критическото и аналитичното мислене, увеличава бързината и ефективността на нашите действия, улеснява самоизразяването и подобрява качеството на общуване. Когато учим децата си да боравят с данни, ние ги учим още на самостоятелност, увереност и съобразителност. В текста си за образователната платформа Edutopia Нел Маканели ни показва как можем да въведем науката за данните в класната стая.

1. Свържете науката за данните с предмета, по който преподавате.

Помислете за начини да включите задачи и дискусии за данни в учебния план. Докато преминават от детската градина в първи клас, малчуганите се учат как да броят. В допълнение към практикуването на рутинни умения като преброяване на групи от обекти, използвайте данни от реалния свят, за да помогнете за контекстуализирането на отделните концепции. Може да приканите децата да събират камъни на детската площадка, да ги сортират по цвят или форма и да презентират всяка група находки, обединени по общ признак.

Във втори клас, когато изучават измерване, децата могат да проверят дължината на своите моливи и да направят стълбовидна графика на различните дължини.

2. Свържете науката за данните с живота на учениците.

Преподаването на данни не трябва да се ограничава до даването на инструкции по математика или природни науки. Имайте предвид, че когато информацията е пряко свързана с живота на учениците, техният интерес нараства. Докато сте на темата за, да кажем, транспортните средства, помислете за анкети, чрез които да се установи какви начини на пътуване (ходене, возене в кола, училищни автобуси, обществен транспорт…) използват учениците, за да стигнат до училище.

Създаването на диаграма за визуализиране на разликите би допринесло за разбирането.

Със същия успех ученик може да наблюдава от лентова графика, че повечето хора се возят в кола и само малцина вървят пеша. Учителят може да зададе въпроса каква е възможната причина за този резултат и да получи отговор, че Х живее  много близо до училище и разстоянието е кратко, но неговият приятел У живее надалече и трябва да се вози в кола. Този начин за опредметяване на данните се схваща лесно, защото е конкретен и описва какво децата правят всеки ден.

3. Избягайте от рутината.

Понякога използването на различна гледна точка помага на учениците да осъзнаят значението на информацията и да видят по-ясно механиката на изграждането на модела. Помислете за обръщане на типичния процес – вместо първо да събирате данни и след това да разглеждате графика, дайте първо графика и попитайте учениците какво наблюдават.

Какво забелязват? Какво ги учудва? Какви факти стават видими за тях от представянето?

Например: Когато учебният материал предполага занимания с измервания и стандарти за дроби, учениците могат да поработят над графика, която описва различни дължини на палеца в инчове. Евентуалните въпроси биха засягали хората, чиито палци са били измерени. Дали тези хора са на еднаква възраст? Дали имащите еднаква дължина на палеца са с еднаква височина?1515

4. Позволете на учениците да насочват собственото си обучение.

Вместо да предлагате на учениците набор от числа, които да подредят в определена диаграма по определен начин, оставете ги да обсъждат и определят как да организират данните. С колекция от семена в час по природни науки, учениците могат да групират по различни начини (цвят, размер, форма) и да изразяват характеристики в различни формати (пиктограма, линейна графика, лентова графика). Това представлява чудесна възможност за интересни дискусии на данни, сравнение на събраната информация и възможност за анализ на използваните стратегии.

5. Представете данните по различни начини.

Когато учениците се сблъскат с поредица от числа, не е изключено да им е трудно да ги разберат. Визуалните представяния на данни често са по-лесни за разбиране, защото показват нагледно отличителните характеристики на съответните данни. Моделите, тенденциите и отклоненията от обичайното стават по-ясно видими в таблици, лентови графики и други видове визуални елементи.

Променяйте опциите за излагане на данни или дайте избор. Някои типове визуално представяне ще допаднат повече на един ученик, отколкото на друг, или ще бъдат по-приложими в дадена ситуация.

Учениците биха могли да се анкетират взаимно за любимите си цветове, да преброят честотата на всеки избор, да напишат числото, представено от резултата, и след това да направят стълбовидна графика, представяща изборите на класа. Преброяването помага на учениците да следят броя, числото определя количеството, а лентовата графика лесно идентифицира най-честия избор по дължина.

6. Задавайте въпроси относно данните, за да стимулирате ученето.

Въпросите за количеството започват от най-ранна възраст, още когато децата определят „колко“. При по-големите можете да добавите и въпроси извън количеството – касаещиизточниците на данни, методите на събирането им и последиците от откритията.

Да вземем споменатия транспортен казус. Питането за това кой е предоставил данните и дали резултатите ще бъдат еднакви при различните групи изследвани лица ще помогне на учениците да започнат да оценяват уместността и предсказуемостта на данните (да речем: ще имат ли пешеходците различни гледни точки от тези, които се возят в училищния автобус?).

Качествените въпроси ще ни помогнат да отгледаме децата си като проницателни потребители на данни.

Не се страхувайте да въведете науката за данните във вашата класна стая. Не е нужно да я вграждате във всеки урок. Но бавно, с течение на времето, ще откриете, че виждате повече варианти за развитие на изброените умения, отколкото сте предполагали. Не се съмнявам, че вашите ученици ще ви благодарят за това.

 

Превод и адаптация: Гергана Димитрова

Илюстрация на корицата: rawpixel.com