Цветното чудовище в нас

В последните години особено актуална е тенденцията да се издават детски книги, свързани с емоциите и чувствата. Безспорно емоционалната интелигентност е ценно качество, което подобрява целия живот на човека и на тези около него. На пазара могат да се намерят множество заглавия по темата, но някои от тях не са недотам съобразени с емоционалното и психическо развитие на децата – съдържат прекалено много информация или засягат твърде широка гама усещания, каквито малчуганите още не разбират.

„Чудовището на цветовете“ от Анна Йенас (изд. „Прозорец“) обаче е книга, подходяща и за по-малките, защото акцентира върху основните и най-ярки емоции. Текстът е кратък, сбит, премерен и освобождава поле за игра, разговори и допълнителна работа.

Цветното чудовище изглежда така, сякаш върху него се е плиснала дъгата. То е шарено…и доста объркано. И как няма да бъде, като чувствата му също са разбъркани! За щастие, чудовището си има приятелка, която знае точно какво трябва да се направи.

„Знам какво да направим! Нека сложим всяко чувство в различен буркан, за да можем да го разгледаме по-отблизо. Мога да ти помогна, ако искаш.“

И ето – жълт буркан за щастието, друг за тъгата, трети за гнева. Всеки буркан си има свой цвят и е пълен с най-различни неща! Щастието е слънчево и топло, кара те да се смееш, да скачаш, да говориш. Тъгата пък е тиха и понякога дълбока. Тя може да те накара да се затвориш и да си поплачеш. Страхът е плашещ и стържещ и те прави мъничък и изгубен. Важното е, че всяка емоция си има време и място, никога не продължава безкрайно и може да й се отговори.

Книгата е ценна най-вече заради пространството за интерпретация и съвместни дейности, което предоставя. Чудовището в нея е толкова симпатично, че малките деца с лекота ще се впуснат в игра с него. Заедно можете да:

  • направите по едно бурканче за всяка основна емоция – щастие, тъга, страх, гняв, спокойствие.
  • добавите бурканче(та) с друг цвят, ако има нужда – лилаво, розово, оранжево…
  • напишете на листчета в същия цвят всичко, което детето иска да прави, когато се чувства по съответния начин. Щом в него забушува някоя от емоциите, вземете бурканчето и поговорете за това какво се случва.
  • напълните бурканчетата с идеи, способни да помогнат на детето при среща с определена емоция. Например: да поговори с мама, да си пусне любима музика, да хапне ябълка, да гушне домашния любимец и пр. След това, когато се случи то да се почувства тъжно, приканете го да извади от бурканчето едно или две „решения“.
  • вземете на игра някое от бурканчетата или цветовете и поговорите. Къде детето е виждало тази емоция? Кой я е изпитвал? Как е постъпил? Какво друго е можело да се направи?
  • измайсторите от картон и оцветите няколко чудовища за всяка емоция. Понякога на мъниците им е трудно да назоват точно какво чувстват. Приканете ги да донесат и покажат чудовището, отговарящо на състоянието им.
  • показвате с пръсти разноцветните точки в началото на книгата и ги назовавате по име (страх, щастие…).

Каквото и да изберете да предложите на малкия човек до себе си, със сигурност споделеното време и вниманието ще дадат своя резултат. Разбира се, очакването детето да се научи бързо да разпознава и контролира чувствата си е твърде смело. Силните емоции връхлитат неочаквано, а малките деца по правило са с неразвити самоконтрол и критичност. Този вид интелигентност се изгражда дълго и с постоянство, но усилията се отплащат. А най-големият помощник на мъниците не е книгата, а спокойният възрастен, който зачита и изговаря чувствата им.

 

Вземете книгaта с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.