Честит празник! Държавните символи на България
На всеки празник от прозорците на сградите и по площадите се развява българското знаме, родолюбци пеят „Мила Родино“ и се поздравяват, че са българи.
За да отбележим националния празник, решихме да ви разкажем повече за държавните символи и тяхната употреба – знания, които би трябвало да са известни на всеки български гражданин.
Държавните символи на България са гербът, знамето и химнът. Тяхната форма и употреба са изрично записани в Конституцията на страната (химн) и в специални закони (знаме и герб). Дали обаче знаем кое кога и как се използва?
Герб
Според Закона за герб на Република България, обнародван в Държавен Вестник, бр. 62 от 4.08.1997 г., „гербът на Република България“ е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и държава“.
Гербът представлява изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани лъва, които стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита, върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант, е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.
Настоящият герб е дело на Кирил Гогов и Георги Чапкънов и е утвърден през 1997 г.
Текстовете, които придружават герба, могат да бъдат думите „РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ“ и/или наименованието на органа на държавната власт. Името на страната ни се изписва единствено с главни букви и се поставя центрирано под герба.
Текстовете, изписани съвместно с герба, могат да са единствено в черно. По изключение може да се изпишат в златист цвят, когато са използвани специални печатни техники и гербът е изобразен в златисто.
Всички надписи се изписват със серифния шрифт Viol – проект на художниците Олга и Васил Йончеви, създаден през годините 1981-1985 г.
Знаме
Знамето на България е трицветно – еднакви по големина ленти в бяло, зелено, червено, поставени хоризонтално. Пропорцията на знамето е широчина към дължина – 3:5.
Знамето на Република България винаги трябва да бъде чисто и с ненарушена цялост, в изряден външен вид. То се издига при честването на националните празници на Република България, а издигането винаги се прави от двама души, като внимателно се придържа, без да се допуска падането му на земята.
През 1998 г. е приет Закон за Държавния печат и Националното знаме на Република България, в който е описана употребата на знамето.
Химн
Химнът на България от 1964 г. е „Мила Родино“. За основа служи песента „Горда Стара планина“ по текст и музика на Цветан Радославов, композирана по пътя към бойното поле в Сръбско-българската война през 1885 г. Текстът е променян многократно, като последната промяна е през 1990 г.
Настоящият вариант на химна е:
„Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней
Припев:
„Мила Родино, ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах те нямат край.“
Знаете ли, че…?
Всеки българин знае как изглеждат знамето, гербът и как звучи химнът. Но дали ни е известно кога трябва и не трябва да ги употребяваме? Ето няколко интересни факта, свързани с употребата на дължавните символи:
За химна:
- Пълният вариант на химна е куплетът, изпълнен веднъж, а припевът – два пъти; съкратеният вокален вариант на националния химн е куплетът и припевът, изпълнени веднъж.
- Има точно определени изпълнители на официалната версия на химна за духов оркестър, за симфоничен оркестър и във вокален вариант. Те са посочени в сайта за Институционална идентичност на българската държавна администрация, а ако ви е необходим запис за церемония, можете да го изтеглите от сайта на Народното събрание или да получите такъв от портала за институционална идентичност.
- При церемонии на открито се изпълнява инструменталната версия на химна за духов оркестър, а при церемонии на закрито – инструменталната или вокална версия за симфоничен оркестър.
- По време на културни и спортни събития или при откриването на учебната година трябва да се използва съкратената версия на химна.
- Химнът на България може да се изпълнява само веднъж на ден, в рамките на една и съща церемония.
За герба:
- Гербът не може да бъде с променени пропорции, позициониран под ъгъл, върху едноцветен или многоцветен фон, на черен фон, както и върху текстури и фотографски изображения.
- Недопустимо е изобразяването на герба върху знамето!

- Гербът не се съчетава с други текстове, освен с изписването „Република България“ и/или наименованието на органа на властта, който се идентифицира с него.
- Недопустимо е изработването на пластичната форма на герба от пластмаси и други нетрайни материали.
Повече за формата и пропорциите на герба, типографията и начините на позициониране на герба ще откриете в сайта за Институционална идентичност на българската държавна администрация.
За знамето:
- Недопустимо е поставянето на каквито и да е други символи, знаци и надписи върху изображението на знамето. Дори поставянето на герба е забранено.
- Не е разрешено прилагането на ефекти, които променят вида на изображението на знамето и подредбата на цветните полета – например вълнообразен ефект, различни пропорции на цветните ленти. Поставянето върху цветен фон също е недопустимо (въобще не си струва да споменаваме изработката на бански и шапки в бяло, зелено и червено!).
Информация за държавните символи ще откриете в сайтовете на:
- Институционална идентичност на българската държавна администрация
- Народно събрание на Република България
Важно е децата от малки да знаят не само кои са държавните символи, но и кога/как се употребяват. Ако държите да отгледате родолюбци, не пропускайте да разкажете на мъниците повече за историята на герба, знамето и химна. Ако търсите подходяща книга, непременно заложете на „Моята първа книга за националните символи на България“ от изд. „ПАН“ с код DK19 от Ozone.bg.