“Черни дупки и бебета вселени и други есета” или защо физиката не е толкова страшна, колкото ни се струва в училище

Валерия Велчева е от ятото на белите врани или четящите тийнейджъри/младежи. Тя винаги е много емоционална, когато разказва за прочетените книги, и обикновено ни провокира да ги прочетем и ние. В предишното си ревю тя ни разказа за впечатленията си от “Ерик” на сър Тери Пратчет. Сега пък ни представя сборник с есета на проф. Стивън Хокинг.

Признавам, че есеистичния сборник на Стивън Хокинг “Черни дупки и бебета вселени и други есета” (изд. Бард) се оказа доста различен от обичайната ми сфера от интереси. Напоследък всичко е доста различно от тази неясна сфера. Може би защото сравнявам какво ме привлича и омайва сега с неща, които са ме омагьосвали преди три-четири години. (Това, както се оказва, е цял век от събития и порастване за един тийнейджър).

Откакто научих за съществуването на това странно “животно”, черната дупка, някъде около 4-5 клас, те винаги са ме интересували. Даже имах разни теории относно черните дупки и вселената. След прочитането на “Черни дупки и бебета вселени и други есета” разбирам, че историите, в които ревностно вярвах са неверни. Но също така знам, че всеки физик допуска грешки и ние още нямаме теория, която да обединява всички физични закони, закономерности и причини около нас.

Ще ми се да кажа, че сборникът нито за момент не ме накра да се почувствам глупава. Донякъде е точно така, но и не мога да се заблуждавам, че разбрах всичко написано. Мисля, че голяма част от читателите са на същото мнение (може би просто пропуснете есе номер 7).

Ако изключим тези моменти, в които се говори за велични, за които дори не си мечтал да научиш, сборникът се оказа изненадващо… забавен и позитивен. В някои от есетата си Хокинг споделя, че чувства голям натиск да напише автобиография – нещо, което няма намерение да прави. Истината е, че голяма част от есетата са автобиографични. Те говорят за семейството на Хокинг, за интереса му към физиката и космологията, за болестта му, за жена му и децата му и дори за музика.

Ако прочетете книгата, ще научите и много нови и интересни неща като:

  • какво е имагинерно време (мозъкът ми още не може да възприеме напълно тази концепция, която е коренно различна от моето виждане за време-пространството)
  • какво е ентропия (хаос, безпорядък) и
  • защо всъщност не можем да пътуваме през черни дупки като излизаме от бяла дупка.

Моля любителите на научна фантастика да подходят към този сборник с внимание, тъй като представите ви за мултивселенско пътуване и някои други въпроси разглеждани от жанра, ще бъдат преобърнати.

Вземете книгата с код DK19 от Ozone.bg.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.