PISA 2018: България е на 54-о място по четивна грамотност

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) провежда на всеки 3 години мащабно международно изследване за оценяване на учениците – PISA. Изследването оценява уменията на 15-годишните да използват уменията си по четене, математика и природни науки, за да посрещнат предизвикателствата на реалния живот.

България участва в изследването за шести път през 2018 г., общо със 79 държави, а ето информация за изследването според информацията в oecd.org и резултатите на българските ученици:

Един от всеки четирима ученици в страните от ОИСР не е в състояние да изпълни дори най-основните задачи по четене, което означава, че те вероятно трудно ще се справят с предизвикателствата в един нарастващо нестабилен дигитален свят. Това е един от изводите от последното глобално изследване на ОИСР в образованието – PISA, което оценява качеството, справедливостта и ефективността на училищните системи.

В PISA 2018 участват около 600 000 15-годишни ученици от 79 страни и икономики по отношение на четене, науки и математика. Главният фокус пада върху четенето, а по-голямата част от учениците са направили теста на компютър.

Повечето страни, особено в развития свят, наблюдават незначително подобрение в своите резултати през последното десетилетие, макар разходите им за училищно образование да са нараснали с 15% през същия период. По отношение на четенето Пекин, Шанхай, Джансу и Джъдзян (Китай), заедно със Сингапур, отбелязват значително по-високи резултати от останалите страни. Най-добре представилите се държави от ОИСР са Естония, Канада, Финландия и Ирландия.

„Без подходящото образование младите хора ще преживяват в периферията на обществото, неспособни да се справят с предизвикателствата на заетостта в един бъдещ свят и неравенството ще продължи да се увеличава.“, заяви генералният секретар на ОИСР Анхел Гуриа при представянето на доклада в Париж в началото на двудневна конференция за бъдещето на образованието. „Всеки похарчен за образование долар носи огромна възвращаемост в социален и икономически напредък и е основата на приобщаващо и успешно бъдеще за всички.“

Делът на учениците с базови четивни умения показва предизвикателствата, пред които са изправени страните, включително тези в развития свят, при постигане на Целите на ООН за устойчиво развитие за 2030 г., особено по отношение на „осигуряване на приобщаващо и с еднакво качество образование, както и подкрепа на възможностите за учене през целия живот за всички.“ Средният дял на учениците с най-нисък резултат, момичета и момчета, също се е повишил между 2009 г. и 2018 г., когато четенето отново беше на основен фокус на PISA.

Благоденствието на учениците също е въпрос с растяща значимост: двама от всеки трима ученици в страните от ОИСР са посочили, че са щастливи от живота си, въпреки че процентът на удовлетворените ученици е спаднал с 5 процентни точки между 2015 г. и 2018 г. В почти всички страни момичетата се страхуват повече от провал от момчетата, а разликата е най-голяма сред най-добре справящите се. Един от всеки четирима ученици е посочил, че е бил тормозен поне няколко пъти месечно във всички страни от ОИСР.

Приблизително 1 от 10 ученици от страните от ОИСР, и 1 от 4 в Сингапур, са се представили на най-високо ниво по четене. Въпреки това разликата между привилегированите и непривилегированите в социално-икономическо отношение ученици е голяма: читателското ниво на най-богатите 10% от учениците в страните от ОИСР е около 3 години по-напред от това на най-бедните 10%. Във Франция, Германия, Унгария и Израел разликата е четири години.

PISA 2018: Insights and Interpretations © OECD Database

Някои страни обаче показват впечатляващ напредък през последните няколко години. Португалия се приближава към нивото на повечето страни от ОИСР, независимо че бе силно засегната от финансовата криза. Швеция показва напредък и в трите области от 2012 г. насам, като променя предишното изоставане. Турция също подобрява резултатите си, като същевременно удвоява и дела на 15-годишните, които посещават училище.

Резултатите от последното изследване PISA показват също и степента, в която дигиталните технологии променят света извън училище. В днешно време все повече ученици считат четенето за загуба на време (увеличение от 5 процентни точки) в сравнение с връстниците им през 2009 г. Те прекарват около 3 часа онлайн извън училище през седмицата, което е увеличение с 1 час от 2012 г., и 3.5 часа през уикендите.

PISA 2018: Insights and Interpretations
© OECD Database

Средно момичета се представят значително по-добре от момчетата в страните от ОИСР – с еквивалента на 1 година в училище. В световен мащаб най-малки са разликите в Аржентина, Пекин, Шанхай, Джансу и Джъдзян (Китай), Чили, Колумбия, Коста Рика, Мексико, Панама и Перу. Като цяло момчетата се представят малко по-добре от момичетата по математика, но по-лошо в науките.

PISA 2018: Insights and Interpretations
© OECD Database

Момичетата и момчетата имат много различни очаквания за професионалните си кариери. Повече от едно на всеки четири добре представили се момчета посочват, че очакват да работят като инженери или учени, в сравнение с по-малко от едно на всеки шест добре представили се момичета. Почти едно от три добре представили се момичета, но едва едно от осем добре представили се момчета, казват, че очакват да работят в здравеопазването.

Резултатите на българските ученици по четене са средно 420 точки, което е с 67 точки по-нисък резултат от средния за ОИСР (487 точки в PISA 2018). Страната ни отново е на последно място сред страните-членки на Европейския съюз.

По математика българските ученици показват средно 436 точки при средна стойност 489 за ОИСР. Положението при природните науки също не е розово – средно 424 точки от 489 за ОИСР.

Тези резултати донякъде отразяват ефекта от мисленето: “Детето няма време да чете, то трябва да учи.”. Погрешното схващане за четенето като основа на литературното образование в училище води до отлив от четенето с удоволствие и по желание, което стимулира мисленето и подпомага критичното и аналитично мислене – ключово за развитието и на уменията по математика и природни науки.