Били Стюарт и дзенскаутите пътуват във времето
„Били Стюарт. Дзенскаутите“ (изд. Дуо дизайн) е началото на канадска поредица за деца с автор Ален М. Бержьорон и художник Сампар с трудноопределим жанр – книгата е смесица от роман и комикс.
Били Стюарт е „съвсем обикновен енот, сполетян от изключително зашеметяващи приключения.“ Живее в симпатичното градче Кавандиш, където улиците са с имена като „Шотландско червено“, „Жълта“ или „Черно и бяло“, защото всички къщи на улицата са боядисани само в един цвят.
Енотчето е дръзко, интелигентно, любопитно по природа и умее да завързва приятелства. Последното качество му отрежда ролята на ръководител на клуба на дзенскаутите, който включва приятелите му Фокси (лисица), Йети (невестулка), Галопен (хамелеон) и Мюски (скункс). По злощастно стечение на обстоятелствата към тях се присъединява и белият пудел на съседите, когото Били се е наел да гледа цяло лято. Фруфру е с характерната за породата засукана прическа и е постоянен източник на дразнение за Стюарт.
Както повеляват най-добрите традиции на приключенските книги, скоро шестимата стават пътешественици във времето, благодарение на загадъчно писмо от дядото на Стюарт. Виржил Стюарт – голям пътешественик и приключенец – пише, че е открил начин за придвиждане във времето и кани внука си да го придружи.
Няма как Били да не въвлече дзенскаутите в такова приключение, което е изпълнено с множесто опасности, но и комични случки. Всеки от героите има възможност да разкрие силните си страни и (неохотно) да разкрие слабостите си. А финалът на пътуването им подсказва, че Бержьорон и Сампар са предвидили още интригуващи приключения за Били и компания.
Книгата е най-подходяща за деца над 8 години, а необичайното съчетание между стандартен роман и комикс прави четенето доста динамично и визуално ангажиращо. При оформлението са използвани широко различни шрифтове и цветове за отделни думи, за да се акцентира върху емоциите и реакциите на героите. На мен това ми напомни за поредицата за мишока Джеронимо Стилтън.
Макар разказът да се води от името на Били Стюарт, още в началото на книгата авторът Ален М. Бержьорон твърди, че само препредава разказаното му от енота. Това му позволява щедро да вмъква забавни собствени коментари в цялата книга под формата на жълти лепящи листчета. Този похват допринася за по-голяма непосредственост в общуването между автора и неговите читатели. Логическите задачи в някои от главите пък представляват допълнително предизвикателство за вниманието им.
Преводът е на Мария Брайнова.
Вземете книгата с код DK19 от
Ozone.bg или Niedecata.bg.
Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.