Библиотекарите говорят: Даниела Цветкова
Даниела Цветкова е училищен библиотекар при 131 СУ „Акад. К. Тимирязев“ – София. В своята дългогодишна практика тя успява да развие читателската култура в училището и да подпомогне развитието на стотици деца. Със своята непоколебимост, енергичност и увереност, Даниела с лекота преодолява препятствията пред училищните библиотекари и днес се радва както на сериозната подкрепа от страна на ръководството и колегите си, така и на красива обновена среда благодарение на проектите, които печели.
Какво Ви донесе професията? Има ли нещо, което не сте очаквали, когато станахте библиотекар?
Определено не съм очаквала да работя в училищна библиотека с деца, но така се получи. Това, че намерих мястото си, е прекрасно, а и работата ми е много разнообразна – второто нещо, което не съм очаквала. Като цяло нещата са каквито си ги направиш. Когато има вдъхновение и желание за промяна, всичко се получава. Читателите непрекъснато ме карат да се променям и израствам като човек и това ми харесва.
Кои са любимите моменти в работата Ви?
Любимите моменти в работата ми са когато организирам срещи на учениците с писатели и лектори. Това много разнообразява училищния живот и разширява хоризонта на децата.
Читателите често ли се обръщат към Вас за съвет? Как избирате кои заглавия да им препоръчате?
Случва се доста често, но съм забелязала, че когато препоръчам някоя книга, много рядко бива взимана под внимание. Понякога и самите деца не знаят какво им се чете, а понякога и твърде големият избор също се оказва пречка.
Старая се да дам насоки как да си изберат книга.
Срещате ли затруднения в привличането на нови читатели? Ако да, какво ги поражда?
Нямам проблем с читателите в начален етап. За съжаление, в среден и горен етап читателите рязко намаляват, а в последната година-две заради коронавируса и онлайн обучението по-големите ученици загубиха интерес и спряха да посещават библиотеката.
Представете си, че имате пред себе си нечетящо дете от проблемна среда. Ако го спечелите на страната на книгите, то може да промени живота си из основи. Как ще оползотворите своя шанс?
Вероятно бих му чела вдъхновяващи откъси от книги, за да го запленят и да прояви любопитство само да посегне към някоя книга. Освен това ще се поинтересувам какви интереси има, какъв е вътрешният му свят, за да препоръчам или насоча вниманието му към подходяща книга или тема.
В своя лекция писателят Нийл Геймън заявява, че неумеещият да цени библиотеките “заглушава гласовете на миналото и уврежда бъдещето”. Влияе ли начинът, по който говорим за библиотеките, на възприемането им от хората?
Рядко в обществото се говори за библиотеки, би било хубаво да става по-често, а и няма лоша реклама.
Всяка година водя ученици в Столична библиотека, за да се запознаят с друг вид библиотека, освен училищната.
Радвам се, че има все повече родители, които водят децата си в библиотеки.
Какво бихте променили в сегашните библиотеки и как бихте описали библиотеката на бъдещето с 3 думи?
Представям си библиотеката като място за срещи с известни личности (не само писатели), които да вдъхновяват и пробуждат, място за дискусии на различни теми и пространство за себеизява.
В книгата „Забранете тази книга“ родители решават да премахнат някои заглавия в училищната библиотека, които преценяват като неподходящи. Вие бихте ли забранили определена книга?
Не, разбира се. Както се казва в известната поговорка „За всеки влак си има пътник“. Смятам, че и за всяка книга има читател, че всяка книга може да намери своя читател. Ограниченията могат да бъдат по-скоро възрастови, но в днешно време и това е все по-размито от гледна точна на книгите. Децата са толкова отворени и непрекъснато ме изумяват какви теми ги интересуват и какви книги избират да четат. Според мен някои са висока летва за тях, но като се замисля, явно аз трябва да променя своето отношение и мнение.
Новото поколение деца наистина са различни и е добре да не спираме устрема им, да не орязваме крилете им, омаловажавайки ги като читатели и личности.
Това е последният урок, на който ме научиха моите малки читатели.
Случвало ли се е родител да не е съгласен с избора на детето си? Бихте ли се намесили и как?
Рядко, по-скоро се е случвало самите деца да връщат книга, определяйки я като неподходяща за себе си – страшна или неясна, сложна. Смятам, че всеки има право на мнение и не бих влизала в спорове за дадена книга. Изборът е личен, но пък и децата са изобретателни и ако родителят не им позволява да четат нещо, те няма да вземат книгата вкъщи, а ще я четат само в училище или в библиотеката.