Библиотека на улицата – разказ за възможния четвърти свят
Запознахме се с представителите на АТД „Четвърти свят“ – България на отворена среща по случай Празника на споделените таланти в Люлин. Покрай организирането и провеждането на събитието научихме за Библиотеката на улицата, на която АТД е домакин всяка събота. С голямо вълнение ви споделяме повече за инициативата, променила съдбите на стотици деца в България и стотици хиляди по света. Какво е библиотека на улицата, какъв социален проблем решава тя и какво носи на общността попитахме Силви Доде и Симеон Бранд, част от екипа на „Четвърти свят“.
Какво представлява Библиотеката на улицата?
Библиотеката на улицата не е сграда, а концепция, не е място, а време – време от един или два часа седмично в компанията на книгите и децата от по-бедните квартали. Първата библиотека на улицата възникнала през шейсетте години в предградията на Париж. Основателят на АТД „Четвърти свят”, Джоузеф Врезински, апелирал към поемането на отговорност за децата, които нямали възможност да ходят редовно на училище или били подигравани, защото не могат да четат и пишат правилно.
Той призовал обществото да направи стъпки към преодоляване на крайната бедност и да се ангажира с намаляването на неграмотността.
Врезински работел за това всички деца да постигнат успех в живота и се обръщал за подкрепа към хора от всички сфери, за да изпълни тази си мисия. Днес библиотеки на улицата има по целия свят. Те дават възможност да се срещнем с децата и техните родители от бедни и изолирани райони и да се учим от тях.
Къде се провеждат книжните срещи в България?
Към момента в България функционират три библиотеки на улицата – една в Столипиново в Пловдив и две в София – в Захарна фабрика и в Люлин при жилище за временно настаняване от семеен тип. Всяка година организираме и Фестивал на споделените таланти. Това е възможност за провеждане на различни активности съобразно уменията на родителите и доброволците: капоейра, рисуване, архитектурни и музикални работилници…
Кой може да се присъедини към вас като четец?
Всеки е добре дошъл да дойде и да почете на децата. Приканваме хората да посетят предварително нашия офис, за да изберем книги заедно и да се подготвим за творческите дейности, които обикновено съпровождат четенето. В края на всяко мероприятие правим дебрифинг, за да си припомним имената на присъствалите деца, какво са харесали и какво са ни споделили относно интересите си. Веднъж на месец и половина се събираме, за да обсъдим какво сме научили, да говорим за напредъка на децата и да планираме бъдещите улични библиотеки. Апелираме към това нашите доброволци да се ангажират поне за година и да идват ежеседмично, ако им е възможно.
Опознаването на децата е много важно. Седмица след седмица ние изграждаме лична връзка с тях.
Те ни очакват и винаги питат за новини за любимите си членове на отбора.
Като стана дума за любимости, кои са любимите книги на децата, с които работите?
Номер 1 и в трите ни улични библиотеки са заглавията от поредицата „Книга с фенерче” на изд. „Софтпрес”. Имаме две различни издания от вида: „Във фермата” и „Морски свят”. Удивително е да видиш колко щастие носи на децата да назоват различните животни или хора, изложени на светлината. Децата харесват много и книги, в които има прозорчета за отваряне, като тези от поредицата „Енциклопедия за най-малките” на изд. „Фют”. Оценяват и добрите истории като в „Рибата дъга” на изд. „Унискорп”, „При дивите неща” на изд. „Лист”, „Барбароните”. Винаги търсим книги с изображения на животни и страни, защото те помагат на децата да открият разнообразието на света, да разберат по-добре как той работи.
Стараем се да сме заредени с четива за различни възрасти. Не е рядкост майка или младеж да вземе книга и да я прочете или да я разгледа в някоя от нашите улични библиотеки. Не използваме книги с много текст, тъй като децата, които имат достатъчно търпение да ни изслушат до края или могат да прочетат подобна книга сами, са рядкост.
А как библиотеката актуализира колекцията си?
Опитваме се да обновяваме библиотеката поне два пъти годишно. През 2020 г. проведохме предколедна кампания за нови книги чрез платформата Time Heroes. Тази година посетихме Пролетен базар на книгата в парка пред НДК, за да набележим заглавия. Надяваме се да закупим нови книги през септември. Разбира се, приветстваме предложения и дарения.
Използвате ли материали, различни от книги, за да насърчите децата и младежите да четат?
Да, обичайно започваме с четене, след което предлагаме други дейности, възможно най-често обвързани с конкретна книга – изработваме Елмъровци с бои и цветни хартии, създаваме морски свят по модела на този в „Рибата дъга”…
Вашият екип е преобладаващо англоезичен. Срещате ли трудности в общуването с българските деца?
Фактът, че служителите на пълен работен ден в АТД не говорят перфектно български и използват предимно английски език, създава известни трудности. Ето защо един от нашите приоритети е да увеличим броя на българоговорящите доброволци, които провеждат съботните библиотечни срещи с децата. Бихме се радвали да идват разказвачи, с които да правим малки пиеси по книги, а и да провеждаме различни творчески дейности, защото децата са вечно ентусиазирани да рисуват, да използват ножици и лепило, да играят на въже и понякога участват в спортни дейности. Имаме много идеи за подобряване на нашите улични библиотеки, но се нуждаем от повече хора, за да ги реализираме.
Какво бихте казали на онези, които се колебаят дали да вземат участие в заниманията ви?
Много от децата, които срещаме, не ходят на училище, или поне не редовно. Да ги накараме да заобичат книгата и да открият удоволствието от разлистването й, е наша основна цел. Чувстваме се възнаградени за труда си, когато се затичат към нас отдалеч, зарадвани да ни видят, или плясват с ръце от вълнение, когато открият книга, която им допада. Колкото до децата от турскоговорящата ромска общност в Столипиново, чрез общуването си с нас те научават и нови думи на български и малко по малко увеличават своя речников запас, като същевременно подобряват способността си за концентрация.
Библиотеките на улицата са мястото, където децата изграждат близки приятелства с хора извън делничния си кръг на взаимоотношения. Това им позволява да изпитат доверие към света около себе си, който понякога изглежда неприветлив и дори враждебен.
Ние вярваме, че библиотеката на улицата е начин децата и техните родители да забравят за известно време за отхвърлеността си от обществото, отхвърленост, която е осезама за тях. Този формат дава възможност на родителите да ни споделят какво биха искали за децата си. Ние ценим много техния принос и смятаме за важно децата да видят, че изпитваме голямо уважение към родителите им. Убедени сме, че като гостуваме редовно в общностите им, ние се борим срещу изолацията и подпомагаме изявата на децата в подкрепяща атмосфера. И всеки, който е убеден в същото, е добре дошъл сред нас.
Коя е вашата кратка формула за „запалване“ на децата от нечетящи семейства по четенето?
Това, което правим, е много просто, но подготвя най-малките да тръгнат на училище и мотивира по-големите да продължат да учат.
Ние вярваме в техните способности и умения и се опитваме да ги накараме да се гордеят с постиженията си.
Искаме те да усетят, че книгите са забавни. Искаме да открият красиви и интересни истории, които да развият въображението и любопитството им, да им дадат друго разбиране за заобикалящото ги и да им помогнат да видят как живеят хората по света.
Смятаме, че също толкова важно е и да разговаряме с родителите, за да знаем какво ценят най-много в образованието на децата си.
Копнеем да споделим с останалата част от обществото онова, което научаваме от тези родители за смелостта, интелигентността и устояването на предизвикателствата.
Ако бъдат изслушани и овластени, семействата ще намерят решения за липсата си на образование и постоянно жилище, подходящи здравни услуги и стабилна работа. Несигурността на тяхното бъдеще е сериозна причина за безпокойство. Вярваме, че всички тези несправедливости оказват силно влияние върху възможностите на децата да учат и да успеят в училище. Докато не се захванем с изброените проблеми заедно, в живота на тези хора няма да настъпи реална и трайна промяна. Ние от АТД няма да се откажем да се борим за по-добро бъдеще за тях и техните деца.
Когато казваме за определени страни, че са „от третия свят“, ние говорим за тяхната изостаналост в определени аспекти от човешкото развитие (най-вече икономически). В отговор на тази представа за обитателите на съответните страни (в по-тесен смисъл – селища или дори квартали) възниква терминът „четвърти свят“. Зад това словосъчетание се крие увереността, че, независимо от условията, при които израстват, хората имат силата да стигнат точно толкова далеч, колкото в най-смелите си мечти. А всяка прочетена книга е билет за напред.
Интервюто проведе и преведе: Гергана Димитрова
Снимки в статията на корицата: личен архив на АТД