Бели врани: Където пеят раците

Александра Андонова e на 18 години и е възпитаничка на Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив. Иска да се занимава с българска филология и журналистика. Определя себе си като артистичен човек, който намира удоволствие в занимания като четенето, писането и рисуването. Ополозотворява времето си чрез трупане на знания в областта на литературата и изобразителното изкуство. Алекс е доброволец в библиотеката на НЧ “Светлина” в с. Труд, а най-ценното й умение е винаги да разполага с нещо ново, различно и интригуващо, което може да разкаже.

В рубриката “Бели врани”, в която пишат тийнейджърите, ви предлагаме отзива на Александра за книгата “Където пеят раците” на Дилия Оуенс (изд. “Лабиринт”) – издание за възрастни, но подходящо и за тийнейджъри над 16 години. 

Дори да сваля звезди от небето, пак няма да бъде достатъчно, за да опиша колко много заобичах тази книга!
Запознах се с безупречното творение на американската писателка Дилия Оуенс по време на една от многото си безцелни разходки из книжарницата и изобщо не съжалявам, че реших да отида там в онзи ден. Защото “Където пеят раците” (изд. “Лабиринт”) определено успя да оглави списъка ми с любими книги не само за 2019 г., но и за цял живот. Сигурна съм, че това няма да се промени с течение на времето.

Надали някой ще бъде изненадан, когато призная, че най-напред бях заинтригувана от корицата. След упорито търсене по етажерките очите ми се спряха върху една, която тогава определих като деликатна и едновременно с това малко мрачна. Казах си: “this totally looks like my cup of tea”. Илюстрация на природна картина, в която се преплитат мотиви за мрак и светлина, за доза оптимизъм и доза мистериозност, веднага привлече вниманието ми. Грабнах я и зачетох анотацията.

“Книга за свободния дух, за смелостта да оцелееш в един враждебен свят, за доблестта и достойнството като върховна човешка ценност”.

Нямах нужда да знам нищо повече, за да си я закупя.
Никога не съм била по-доволна от прибързано взето решение.

“Където пеят раците” наистина е история за свободния дух и дори нещо повече от това – поучителен разказ за хубавото и разочароващото по време на израстването, което е неизбежна част от живота на човека. Книгата разказва трогателната история на малката Кая, лишена на крехка възраст от майчина ласка и топлота, а впоследствие пренебрегната и от останалите членове на голямото си семейство.

Изоставена на произвола на съдбата, тя трябва да се научи да оцелява сама в един враждебен, разделен на прослойки свят, в който доминиращи са расовата дискриминация и социалната несправедливост. В малкото градче, разположено някъде по крайбрежието на Северна Каролина, Кая е известна като “Момичето от мочурището”. Тя е грубо третирана от съгражданите си заради неблагоприятното си социално положение и е изобразена като призрак на фона на всички останали – ходи на училище един-единствен ден в живота си, от време на време се явява в някой магазин, но никога не се задържа някъде за прекалено дълго време. Никой не я помни и не желае да си спомня за нея.

Изключение от това правило са няколко добри хора, с които тя се сприятелява в Мочурището. След напускането на роднините й, те се оказват единствената опора в трудния живот на Кая. Очарователното семейство от двама цветнокожи на име Джъмпин и Мейбъл, които никога не отказват помощ на малкото момиче, ни дава идеален пример за обич и привързаност, присъща на истинските родители. Тейт, малкото момче с големи мечти за блестящо бъдеще, също превежда Кая през много трудности като съзряването и разчитането на думите, от които е съставен света на просветените хора. Завърналият се след време по-голям брат на Кая – Джоди – й припомня, че винаги има някой, когото го е грижа за теб, въпреки всички неволи, пред които те изправя животът. Всички те строят пътеката към изграждането на Кая като личност, превеждат я през премеждията и в действителност никога не я оставят напълно сама, каквато тя често си въобразява, че е.

Но не след дълго идва повратният момент в книгата, когато малкото невинно момиченце, на което сме симпатизирали в предишните страници, се превръща в свободолюбива млада жена, обвинена за убийството на Чейс Андрюс – местна звезда и богаташко момче, с което Кая е поддържала краткотрайна любовна връзка. Голяма част от сюжета на книгата е съсредоточена върху мистерията около неговата смърт, но това по никакъв начин не отегчава читателя. Дори бих казала, че драмата е представена по интригуващ начин, който не ти позволява да си поемеш дъх, докато не стигнеш последната страница, нетърпелив да разплетеш нишката на събитията, довели до съмнението, че Кая е виновница в престъплението.

Книгата впечатлява с много преломни моменти, със силен сюжет и затрогващи сърцето герои. Тя е история за смелостта на едно малко момиче, изправено пред най-трънливото изпитание в живота – оцеляването. Но Кая е отличен пример за упорство и душевна сила, които движат човека напред към постигането на успех и щастие. Стилът на писане на авторката е поразителен, изобилстващ от пленителни описания, които сякаш те пренасят в дома на Момичето от мочурището до такава степен, че започваш да чуваш плисъка на вълните и песента на птиците. Започваш дори да се сприятеляваш, без да усещаш как се случва. Книгата просто те повлича в сюжета и не те пуска, не ти оставя нито миг почивка до самия край.

В допълнение трябва да изтъкна, че авторката на книгата е известна също така с професията си на зоолог, затова, както навярно сами се досещате, в творбата й присъстват впечатляващо достоверни картини на заобикалящата ни флора и фауна, включени в сюжета по изумително красив и спиращ дъха начин. Тази жена е поредното доказателство, че премесването на изобилие от знания и творчески нюх води до забележителен резултат, покорил сърцата на милиони хора по света.

Открих в тази книга нещо лично. Връзката между човека и природата ме докосна толкова дълбоко, че ме върна в ранните етапи от детството ми, когато дори гледката на обикновено стръкче трева беше нещо изключително. Ако решите да я прочетете, направете го на подходящо място, на което ще имате възможност да усетите духа й – на хижа в планината, на фона на шумяща река или дори в задния двор на дома си, но моят съвет е просто да бъдете заобиколени от природата. Не само защото това ще ви помогне да се асоциирате с героинята и да разберете по-добре нейните преживявания, но и защото чистотата на околния свят ще ви донесе повече душевен мир, отколкото бихте могли да предположите.

Човекът е част от природата – това е едно от най-ярките послания, предадени в тези 317 страници. Не по-малко важни в случая са темите за справедливостта, приятелството, красотата на околния свят и най-вече умението да я забелязваш и оценяваш. Мен определено ме накара да се замисля над всички тези неща.

“Където пеят раците” е невероятна съвкупност от красота и мистерия, която напълно си заслужава отделеното време. Нежно разказана емоционална история, която многократно извика усмивка на устните ми и сълзи в очите ми. Твърдя това не заради високата оценка на книгата като цяло, а защото самата тя ме плени със своята истинност и ме потопи дълбоко в недрата на място, което съм обожавала, без да го осъзнавам – съвършената майка-природа.

Завършвам скромното си ревю с това, че още помня усмивката на жената, която ме посрещна зад касата в книжарницата. “Много хубава книга”, каза ми тя, “Определено си заслужава да я прочетете”. Не ми стига словото да опиша колко съм благодарна, че получих този съвет. Бяхте абсолютно права, драга госпожо! Заслужаваше си до последната страница!

Преводът на изданието е поверен на Лидия Шведова, а корицата е на Иван Масларов

Вземете книгата с 10% отстъпка от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и ревюираме книги за Вас.