Бебето Игнат и книгите

Искра Йорданова сътрудник на “Детски книги” от няколко години и майка на 2 чудесни деца – 7-годишната Ясена и 6-месечния Игнат. Ето какво ни сподели тя за особеностите на четенето на/с бебе и по-голямо дете.

Игнат е само на шест месеца и половина. Дали разбира какво е книга? Не съм сигурна дали изобщо осъзнава наличието на различни видове материя – хартия, пластмаса, дърво… Естествено, че ги пробва на вкус, но на тази възраст така се опознава света, най-вече чрез устата. На него му харесва обаче да чува гласовете на обичащите го хора и следи внимателно усмивките, смеха ни, променената интонация. Заради всичко изброено, а и защото сме четящо семейство, ние споделяме с него любовта си към книгите. Как се случва това?

През първите два-три месеца (при нас съвпаднаха със зимните такива) тримата четяхме на глас детски романи, а тези трима сме – Ясена (на седем), татко й и аз (на доста повече от седем). Редувахме се, а през това време бебето заспиваше и спеше в някой свой родител, слушайки ни на сън. Така прочетохме “Островът на чайките”, “Емил от Льонеберя” и “Роня, дъщерята на разбойника”, все от Астрид Линдгрен.

Останах дори приятно изненадана, когато дъщеря ни успя една нощ да приспи бебето с четене. Каква мила гледка бяха само – сестричето хванало с една ръка братчето, с другата – книжка (мисля, че беше с някакви приказки, които Ясена си беше избрала сама от училищната библиотека), а споменавайки голямото ни дете, споделям щастлива факта, че расте спокойно и изпълнено с позитивна енергия.

Признавам, че и вкъщи не липсват спорове относно гледането на телевизия и филмчета. От същия зимен период установих, че при наказание (вече забравих за какво наложено) за едноседмична забрана на всякакви филмчета Ясена чете много повече от обикновено и то без никой да й предлага или да я кара насила. Това не бива да означава, че трябва да сме крайни, но може би от време на време подобни мерки са добър начин децата да се отскубнат от лесно смилаемия измислен свят на детската анимация.

Да се върна все пак на Игнат. Неговото първо докосване до книга се случи чрез подарена му гумена такава. Разбираемо. Книжката е със заглавие “Кой какво прави” и той наистина много й се радва, а когато стигнем до частта с кончето, защото ние не спестяваме допълнителните звуци, присъщи уж на нарисуваните животни, той се усмихва до уши и понякога отговаря по бебешки. Други книги, които започнахме да му даваме да държи или докосва, са тези с твърди корици. Тях не може да скъса, а определено се опитва всичко да раздели на парчета. Четем вече много пъти “Светът около нас”. Това е детска енциклопедия, в която се разказва за животните и техните местообитания. Има и бутони, които възпроизвеждат звуци от природата и не само. На мен лично са ми любими реката и птичките. Игнат се радва на всички.

Други подходящи вкъщи книжки, останали неподарени или недарени още от времето, когато Ясена е била малка, са например “Мече” по стихове на Галина Златина и “Трите прасенца” – панорамна книжка на изд. “Златното пате” (с панорамните книжки и с тези с прозорчета трябва да сте много внимателни, защото се късат сравнително лесно, макар и да са направени от твърда хартия), “Котенцето Рижо” с автор Ангелина Жекова на изд. “Фют”. По-ценните, които желаете да запазите по-дълго в библиотеката си, може да четете и на бебе, но предварително му дайте някаква играчка-гризалка, за да са заети малките му ръчички. Така двамата успяваме да разгледаме дори книги като “Пчелите” и “Дърветата” на изд. “Дакелче”, защото най-доброто четене е това, което е приятно и за вас – големите.