Барбара Кантини: В моите книги текст и илюстрация вървят заедно, едното не може да съществува без другото

На 29 май учениците от читателски клуб “Другари на книгата” от ОУ “Любен Кравелов” – Попово направиха онлайн среща с италианската илюстраторка и писателка Барбара Кантини, която българските читатели познават от поредицата за момиченцето зомби Мортина. Инициатор на срещата бе училищният библиотекар Антоанета Йорданова, която е и ръководител на клуба. Ето какво попитаха децата Барбара Кантини.

Защо Мортина е зомби?

Мортина е зомби по няколко причини. Като дете, винаги съм обичала страховити истории и такива за мистерии – в книгите, игралните и анимационните филми – с тяхната „ноар“ атмосфера и странни герои. Например, семейство Адамс, филмите на Тим Бъртън и т.н. Така че за мен беше естествено да създам история с такава атмосфера и герои. Мортина се роди от една скица, направена преди много години, когато посещавах училището за анимационни филми. Още тогава започнах да мисля за това малко момиченце, което живее във вила с леля си и други странни герои. В началото нарекох вилата „Каза Страмба“, а приятел на Мортина беше пелтечещ бухал, а не куче.

Избрах да е зомби, защото ми харесва да мога да отделям части от тялото й – нещо типично за такова “чудовищно създание”. Всяко „чудовище“ има свой специалитет и за мен беше важно той да ми позволи да създам основната сцена на книгата, в която тя се разкрива на децата, като си маха главата.

Какво дете беше Барбара Кантини?

Като дете бях тихо и малко срамежливо момиче. Не обичах да привличам внимание, нито да говоря публично, да се изявявам солово в спорта, танците или пеенето, но го правех в група. Не бях много спортна натура и обичах да рисувам, чета и измислям творчески игри. Също така обичах да обикалям с приятели в провинцията, като се опитвах да измислям интересни приключения или игри със загадки, при които трябваше да се открие нещо. Също така обичах да прекарвам време в стаята си, разглеждайки илюстрирани книги, което ми позволяваше да се потопя в измислени светове с помощта на своето въображение. Обичах да се обличам и гримирам за маскаради, защото това ми даваше шанс да бъда измислен герой. Харесваше ми (и все още харесвам) да гледам анимационни филми, игрални филми и телевизионни сериали.И накрая, много обичах семейството и дома си. Харесвах дома си, защото имаше много стаи и различни пространства, в които да играя. Подобно на Мортина, освен с родителите ми, в къщата живеех и с баба (много подобна на лелята на Мортина) дядо, който като дядото на Мортина обичаше да играе (но карти, а не шах) и прачичо. Точно като прачичото на Мортина (но моят си имаше цяло тяло!) той умря на 100-годишна възраст и често мърмореше.Сами разбирате, че за историята на Мортина съм взела различни реплика и от моята лична история.

Кое е по-важно в една детска книга – текстът или илюстрациите?

В моите книги текст и илюстрация вървят заедно, едното не може да съществува без другото. Текстовете на моите истории се раждат точно като “умствени филми”, които след това представям в писмен вид и изображения. Така илюстрациите и думите ми позволяват да разкажа и неписаните под-истории, които обогатяват света на главния герой: представят други герои в снимките, показват главните герои като деца, като живи или чрез „чудовищни“ предмети, които обичат или използват в живота и т.н. Мисля, че илюстрациите са много важни за сближаване на децата и книгите при първите четения. Едва по-късно, когато умението за четене е затвърдено и не изисква толкова усилия, човек може да започне да изоставя илюстрациите т.е. когато четеш бързо, можеш да оставиш място за въображението си, без да се нуждаеш от подкрепата на илюстрациите. Истината е, че когато книгата има илюстрации, винаги е добре дошла.

Интервюто взеха: Децата от Читателски клуб
“Другари на книгата” – ОУ “Любен Каравелов” – Попово