Българският щанд в Болоня: Въпроси и отговори
Неусетно изминаха два месеца от Панаира на детската книга в Болоня – едно от най-значимите събития в детскокнижния свят. Тазгодишният представителен щанд на България предизвика гордостта и възхищението на мнозина, но и объркването и недоволството на други. Днес страстите са вече поуталожени, но темата далеч не е изчерпана. На 12. юни ще се проведе среща с кураторите, които ще хвърлят светлина върху своите избори, основания, цели и резултати. За да дадем още малко контекст и допълним общата картина, споделяме малко вътрешна информация.
През 2024 г. България се включи в международното изложение с най-внушителния павилион в цялата си осемгодишна история. Той бе организиран от Асоциация „Култура и книжовност“ с подкрепата на Асоциация „Българска книга“, а неговите дизайн и подредба бяха възложени на небезизвестното дуо Антон Стайков и Свобода Цекова. Щандът бе просторен, минималистичен и съобразен с различните читателски публики. Той приютяваше изложба с творби на 25-има наши илюстратори, български книги, включени в каталога „White Ravens“ на Международната детско-юношеска библиотека, екземпляри от емблематични произведения и макети на обичани герои. Но най-значимият (и дискутиран) елемент от щанда бе специалната селекция от книги, издадени в последните три години.
Книжната селекция
Отговорни за подбора бяха трима души с богат опит в подобни селекции – Валентина Стоева от фондация „Детски книги“, Зорница Христова и Кристина Тужарова. Те имаха нелеката задача да откроят изданията, които отразяват многообразието в българското книгоиздаване, като същевременно вземат предвид глобалните тенденции в илюстрацията и цялостната философия на международното изложение. В селекцията бяха включени книги от български автори и илюстратори, творящи в много различни стилове и с разнообразни техники. Всички книги се отличаваха със силно и оригинално поднесено послание, безупречна полиграфия и илюстрации, отговарящи на своеобразния „дрескод“ на BCBF.
Важно е да се уточни, че националният щанд НЕ предлага представителна извадка за всички детски заглавия, отпечатвани в страната ни на годишна база (няколкостотин на брой, вкл. от самопубликуващи се автори).
Той маркира мястото ни на литературната карта на Европа и може да отключи вратите за всички детски издания към нови пазари. Вписвайки се в стандартите на международните агенти, страната ни привлича тяхното внимание; запазвайки самобитността си, тя събужда интереса им както към определените книги, селектирани за Панаира, така и към българската детска книга като цяло.
Българско на български
В представителния щанд рядко присъстват книги от съответната държава, издавани в чужбина, защото той по правило не се фокусира върху уреждането на права. Наясно с този факт, посетителите се обръщат към дежурния в павилиона за друг тип информация. Търговските въпроси (като разпространението на чужди пазари) се обсъждат най-вече на щандовете на конкретните издателства. Отличен пример в тази посока даде изд. „Клевър бук“, наело собствен търговски щанд, за да представи в пълнота своята продукция и да се възползва от другата възможност, която предлагат подобни изложения – продажбата на права за публикуване зад граница.
Вечните класики
Особено впечатляващ за чужденците се оказа стелажът с класически произведения, познати на всяко българско дете от 80-те. За тях Антон Стайков, един от кураторите, посочи:
„Идеята на селекцията от книги от миналия век е да се направи един своеобразен мост между стила на илюстраторите от тези години и този на илюстраторите от съвременната селекция.“
И допълни: „Между авторите има български и познати световни имена, което пък е много добър повод за посетителите от цял свят да направят своето сравнение за различни интерпретации на познати на всеки книги като тези на Андерсен, Шарл Перо и други.“
Стайков увери, че е търсен баланс между текстове на български и чуждестранни автори. Той подчерта, че малка държава като нашата би следвало да търси диалог с останалите и да се стреми да изгражда мостове към тях. Функцията на „класическия кът“ бе именно да онагледи тази връзка между миналото и настоящото, своето и несвоето, да покаже допирните точки, промените и развитието във времето.
Другите наши щандове
Както споменахме, мащабите на Панаира на детската книга са достатъчно големи, за да позволят не само представителните щандове на страните участници, но и щандовете на различни издателства, базирани в съответните страни. Нещо повече – значителна част от BCBF е търговското изложение, в което издателствата продават правата на авторските си продукти.
И докато представителният щанд е витрина, събуждаща интереса към държавата и променяща обществените нагласи, щандовете на издателствата са място за създаване на име, утвърждаване на собствената концепция и сключване на добри сделки с цел обезпечаване бъдещето на книгите.
Вярваме, че примерът на „Клевър бук“ ще стимулира и други издателства да повярват в своите продукти и инвестират в самостоятелното им представяне навън, за да достигнат до нови публики, култури и деца. Представителната и търговската част не бива да бъдат смесвани, защото оперират по различен начин, но е хубаво да се има предвид, че те се и допълват взаимно в изпълнението на обща цел – отваряне на нови хоризонти пред българските творци. И тези пътища трябва да бъдат проправяни с голяма прозорливост, ако искаме името „България“ да работи за нас.
Благодарим на всички автори, издатели и читатели, участвали в разговорите около българския щанд в Болоня. Подобна активност е знак за все по-голямата обществена чувствителност около детските книги, тяхното представяне, възприемане и използване. А и знак, че усъвършенстването продължава и най-добрите години за българските (детски) книги тепърва предстоят.
Снимки в статията: Вал Стоева