Ама това е бебешко!
Малкият ми син (на 7 г.) сутринта се беше разровил в библиотеката с енциклопедии и извадил две конкретни, които четеше и разглеждаше с удоволствие от 40 мин. В този момент дойде баба му на гости и веднага се вторачи в него с думите:
“Ама това е бебешко!”
И то това от устата на човек, който все още се пробва да ги храни с лъжица като бебета, все още не може да възприеме факта, че си сгъват сами прането, пита ги невярващо “Ама ще можеш ли да я гризеш тая ябълка като не е нарязана на хапки?” и любимото ми истерично “Внимавай! Внимавай, да не паднеш!” – по време на изкачване на стълби на пързалка с перила и то към деца, които ходят на спортна гимнастика от 3-годишни. Детето се почувства засрамено и попарено заради удоволствието, което изпитваше от четенето на тези “бебешки” книги, и ги остави до себе си огорчено.
Честно казано, стана ми неприятно от обичайната нетактичност на майка ми и я попитах: “С кой акъл говориш такива работи за нещо, което очевидно му доставя удоволствие и което, според издателството, е за възраст 3-8 г?!”. Синът ми се оживи и след малко отново хвана енциклопедиите и ги разглежда още поне половин час. Забавното беше, че след малко баба му също седна вглъбено да ги разглежда и то с неподправен интерес.
След тази случка осъзнах защо изпитвам тъга всеки път, когато чуя дете, което повтаря фразата “Това е бебешко!”, още по-тъжно ми става, когато тя е придружена с вменено неприсъщото за децата чувство за превъзходство.
Защо засрамваме децата си, когато харесат книга, било то “бебешка”, “глупава” или някаква друга? Нима не е по-важно да посягат към книгите с трепет и желание и да ги свързват с положителни емоции, неусетно изграждайки своите четивни умения и вкус към по-тежки образи, заплетени сюжети, висок морал и богато чувство за хумор?
Защо в същото време в ежедневието държим всячески да ги вбебяваме и обгрижваме, осакатявайки по този начин тяхната собствена увереност и самостоятелност? Думите и изказът ни оставят много по-дълбока и неосъзната следа в съзнанието и поведението на децата ни, много по-безмилостна от поредния пакостник в заклеймените книги, защото за разлика от книгата, където обективно можем да осъдим нечие поведение като неадекватно или нередно, същото това поведение приемаме за чиста монета и еталон, когато идва от човек, на когото имаме доверие и не подлагаме на съмнение.
За къде е това бързане да прескачаме цели периоди в развитието и узряването на децата?
Защо стана толкова модерно да се чете Андерсен в оригинал на 2-3 годишни деца, при положение, че е включен в списъка с лятно четене за 6. клас, а в същото време адекватните за възрастта книги с презрение биват наречени “бебешки”? Моля ви, помислете следващия път, когато употребите или станете свидетели на употребата на тази дума, особено когато се използва като оръжие, с което да ограбим детството и да накараме децата преждевременно да пораснат.
Снимка на корицата: Freepik, в статията: личен архив