Алисън Шейфър: „Повечето родители са или твърде благосклонни, или твърде строги“

Канадският експерт по въпросите на родителството Алисън Шейфър ще посети България за втори път, за да изнесе лекции на 26.09.2015 г. Въпреки обширните разяснения на демократичното възпитание, описани в трите ѝ книги, предишното интервю с нея и резюмето на лекциите от първото ѝ посещение у нас, даващи отговори на безброй родителски въпроси, винаги ще се намери какво още да попитаме (океанът на родителството е толкова необятен!).

Ето отговорите на Алисън на още няколко от нашите въпроси:

Идеята за семейни срещи е страхотна, но българските семейства по традиция са патриархални и е трудно бащата да бъде убеден да се откаже от позицията си на глава на семейството и да овласти децата. Какво да прави майката в този случай?

Разбирам притесненията на бащата. Най-доброто решение е да му позволите несъгласие с тази практика и да не искате от него да се включи. Нека майките провеждат семейни срещи с децата и обсъждат въпроси, които засягат майката и децата. Например:

По време на семейна среща майката повдига въпроса, че децата отказват да помагат в слагането на масата за вечеря. Майката и децата достигат до решение това задължение да се изпълнява на ротационен принцип, като в семейния календар се записва кога чий ред е, за да не става объркване. Бащата ще забележи, че това е ефективен начин за справяне с обичаен проблем и ще бъде впечатлен от успеха на метода. Дори и да не се съгласи да участва, майката може да продължи да провежда срещите сама.

В глава 6 на „Край на мита за добрата майка” се занимавате с мита „Добрите майки разрешават конфликтите между братята и сестрите”. Има ли съответен мит за майките на едно дете?

Не. Важно е да се направи разлика между специалните отношения братя/сестри и отношенията между връстници. Предвид това, възможно е връзката брат/сестра да възникне и между дете-домашен любимец или може би дете-братовчед или дете-доведен брат/сестра, които живеят непрекъснато със семейството.

Кой е най-коварният капан пред съвременните родители по отношение на възпитанието на децата?

Повечето родители са или твърде благосклонни, или твърде строги. В Канада по-често срещана е благосклонността. Страхуваме се да налагаме дисциплина или да виждаме децата да плачат. Разминава им се без последствия с толкова много прояви на лошо поведение. Това ги кара да смятат, че родителите са им длъжни, а на самите деца им липсва отговорност. Това е лоша подготовка за живота като възрастен.

Какво ще кажете за децата и парите? Колко пари е нормално да даваме на детето, за да изградим финансова дисциплина? Как да се справим с: „Родителите на Х му дават 20 лева седмично, а ти ми даваш само 5! Ужасен родител си! Мразя те!”

Важно е да научим децата, че финансовите бюджети не се правят въз основа на това, което другите хора могат да си позволят, а на това, което тяхното семейство може да си позволи. А също и на това какви разходи трябва да покрием с тях.

Джобните на едно дете се определят въз основа на това, което трябва да си купи с тях. Необходимо е детето да си разработи реален бюджет, а не просто да си измисли някаква цифра. Ако ще плаща транспорт, обяд или за облекло, джобните му ще бъдат по-големи отколкото на дете, което си купува само играчки и лакомства с джобните. Трябва да научим децата също, че благосъстоянието не е мерило за стойността на човек.

Възможно ли е родителите да се справят с дете, което е истински обезкуражено, гневно и с много ниско самочувствие, като прилагат демократичното възпитание? Може ли да се постигне успех в такъв случай или трябва да се потърси професионална помощ? 

На всички деца демократичното възпитание се отразява добре, но ОСОБЕНО добре влияе на силно обезкуражените, гневни и с ниско самочувствие. При все това, родителите на трудни деца наистина имат нужда от допълнителна подкрепа от професионалист, тъй като в семейството има динамика, която допринася за поведението на детето и която родителите често са неспособни да забележат сами. Те имат нужда от по-специфични съвети и техники, които книгите или лекциите не могат да предложат.

Приложимо ли е демократичното възпитание на Адлер за всички култури или е отражение предимно на ценностите на западния свят? 

Всъщност западните ценности са силно индивидуалистични и конкурентни. В случая „демократично“ се отнася за схващането, че към всяко човешко същество трябва да се отнасяме с уважение и достойнство, като се набляга на общите цели на групата.

В едно демократично общество всеки – възрастен или дете, богат или беден – заслужава равни права и уважение. Само пояснявам, че „равни“ не означава „същите като“. При демокрацията всеки човек има право да допринася според възможностите си по въпроси, които го засягат. Обърнете внимание на уточнението „според възможностите си“. Не бих питала 6-годишно дете по въпроса за варианти за ипотека на новата семейна къща. Но бих потърсила мнението му при избора на храна за училище. Това решение го засяга пряко (все пак то ще я яде) и има възможност да сподели предпочитанията си за солени бисквитки вместо целина.

По подобен начин президентът на една компания има по-голяма ръководна роля и отговорности от, да кажем, портиера или чистачката. Това обаче не ги прави по-нисши човешки същества, които заслужават по-малко уважение. Може да им се плаща по-малко, но при все това те трябва да бъдат справедливо възнаградени според квалификацията си. Портиерът и чистачката може и да нямат кой знае каква дума или принос в бизнеса, но това не означава, че с тях трябва да се отнасят лошо, ако си вършат работата.

–

Лекциите на Алисън Шейфър, посветени на агресията и на окуражаващото родителство, ще се проведат в „Гранд хотел София“ на 26.09.2015 г. Като медиен партньор, Detskiknigi.com ви дава шанс да се включите в играта за два билета за двете лекции, както и за две книги с автограф. Повече подробности ще откриете тук.