A Book a Day: когато университет и училищна библиотека се срещнат

Сибилла Шекерджийска-Бенатова е българка, която живее в САЩ. Работи като реставратор на ръкописи в екипа на библиотеката на Пенсилванския университет и е страстен любител на детска литература и качествена илюстрация. Преди няколко години й хрумва идеята за проект, наречен A Book a Day (“По книга на ден”), който да дарява качествени – и в повечето случаи недостъпни за училищните библиотеки – детски книги на две училищa във Филаделфия. Проектът започва с подкрепата на библиотеката на Пенсилванския университет, която осигурява финансирането.

Ето какво научи Яна Кръстева за проекта:

Как дойде идеята за A Book a Day

Проектът не можеше да не се случи. Всички елементи бяха налице и оставаше само да се съберат: в Америка излизат невероятни детски книги, училищните библиотеки почти не добавят нови издания, а децата имат нужда да четат. Аз пък не можех безучастно да наблюдавам колко неравна е системата на финансиране на частни и държавни училища. Финансовото неравенство бързо се превръща и в социално. 

Кой осигурява финансирането? 

Подкрепа и пари знаех, че ще намеря, но беше важно те да дойдат от голяма библиотека, която да се грижи за поне две по-малки училищни колекции. Библиотеката, в която работя, се съгласи да спонсорира проекта. Когато учениците видят книги, дарени от висше учебно заведение, за тях идеята да продължат образованието си става по-реална. Университетът се интересува от тях и чака бъдещите си студенти – това се надявам да усетят децата. Друго условие бе колекцията да е внимателно подбрана, фокусирана върху изкуствата. 

Досега сме поръчали над 300 книги, описани в сайта и разпределени в категории. Учителите може да изискат от библиотекаря книги според темата на урока. Сайтът се ползва и от други училища, на които не даряваме книги, но те разчитат на селекцията ни и ги поръчват отделно. Надеждата ми e, че и други университети могат да разгледат онлайн как работи A Book a Day и да заделят и те фонд, подпомагащ по-малки училищни библиотеки. Децата също могат да намерят подробна информация за новоиздадените книги, да гледат филмчета за авторите и илюстраторите и да си изберат какво искат да четат. Виртуалният каталог им помага в подбора и подклажда любопитството им, но реално ги връща обратно към книжното тяло. През последните десет години има силен растеж на електронни издания, но дoсегът до книгата на хартия при децата остава незаменим фактор. Процентът печатни книги при детските издателствата продължава да расте. Електронните формати и игри са по-скоро рекламно допълнение към книжното тяло. 

Кой и по какъв начин прави подбора на книгите, които се закупуват и даряват? 

Всяка избрана книга отговаря на няколко условия – книгите са нови, луксозни издания с твърди корици. Основни теми са изобразително изкуство, поезия, музика, наука, география. При подбора обръщам внимание на графичното оформление, връзка и баланс между текст и илюстрация. Дори шрифтът е от значение, тъй като за съвсем малките е важно бързо да разпознаят буквите. В началото децата се учат да четат по много и най-различни начини. Всяко дете има своя скорост на четене, според това как възприема информация, или колко езикови натрупвания е получило в семейството. Подбирам дори книги без текст, така наречените silent books, които са асоциативни и целта е да се получи по-скоро свободен разказ. В крайна сметка никой фактор сам по себе си не е определящ. Дали има текст или не, дали той е логичен и смислен или носи шеговит нонсенс, дали илюстрациите са абстрактни или класически не е от значение само по себе си. Търся книги, които са обмислени в цялост и са наслада за читателя. Както са различни децата, така и книгите са разнообразни. Пазарът на детски книги в Америка се развива динамично и е предизвикателство да подбера най-подходящите книги. Предизвикателство с положителен знак. За мен е важно да открия книга, която на мен ми харесва и искам да я чета, разглеждам, а и да я притежавам, и обикновено това са книгите, които взимам и за училищата. Малко прилича на лов за нови таланти и явно подборът върви добре, тъй като над 30 процента от книгите, които избирам, по-късно получават награди.

Стори ми се интересно, че поръчвате книгите от местна книжарницa. Защо? 

След три години работа проектът успя да изгради своя екосистема.

Всички поръчки подавам на книжарница Bindlestiff Books. Това е малка, независима книжарница, специализирана в детската литература. Намира се на еднакво разстояние от двете училища и децата от квартала са редовни клиенти там. Книжарницата поръчва допълнителни бройки от книгите, които избирам, и така ако някое дете си е харесало книга в училищната библиотека, може да си я купи от Бинделстиф. 

Прочетох, че избирате предимно книги с твърди корици и луксозни издания. Оправдава ли се инвестицията в тях ? Не е ли по-добре за същата сума да се закупят по-скромно изглеждащи, но повече на брой книги? 

По-малко, но за по-дълго. Книга със зашити страници, твърди корици, които да предпазват книжното тяло, напечатана на тежка хартия, има по-голям шанс да оцелее, особено в библиотечна колекция, използвана от много деца. Важен е досегът на децата до красива, луксозна книга. Част от учениците в държавните училища в града са от социално слаби семейства, където закупуването на качествени книги може да е избор между храна или книга. Имах късмета да уча детска литература при професор Лорънс Сайп и тогава наблюдавах как малки деца разглеждат и четат детски книги. Колкото по-качествено издадена беше книгата, толкова по-внимателни бяха те с нея. Книгата е носител на информация. Тя е и обект. В личните ни колекции дори носител на спомени. Отпечатъци от пръсти, драскулки, прегънати крайчета са белези, по които разпознаваме нашата си книга от детството. Запазили спомените ни са книгите, които са оцелели, защото са и качествени като книжно тяло. 

Какъв тип деца са читателите? От какви възрастови групи? Вярно ли е, че повечето от тях идват от двуезични семейства ? Ще ни разкажете ли малко повече за това?  

Децата навсякъде са любопитни. В двете училища, на които даряваме книги, има деца, родени в Америка, както и от новопристигнали семейства. Преди да стартирам проекта направих проучване, и статистиката е, че децата говорят в семействата си на повече от 86 различни езика. В началото си мислех, че това може да е трудно предизвикателство, но се оказа най-сладката част при търсенето на книги. Понякога сядам в училищната библиотека и слушам как дете, пристигнало от Нигерия, чете на глас книга за момиченце в Корея, и всички деца, насядали в кръг, внимателно слушат. Всяко дете носи със себе си културата и езика на своето семейство, и вместо да се опитваме да претопим тези разлики, се надявам, че децата се научават да им се радват, да ценят празниците и различията си. Когато се избират книги за толкова разнообразни като култура деца, е важно човек да има широк поглед към различни стилове на писане, и да е отворен към визуално богата палитра. Наясно съм, че така или иначе пречупвам всеки избор през собствената си естетическа призма. В началото изпитвах притеснение, че налагам собствените си пристрастия, и то е така. В някакъв момент се успокоих и си дадох сметка колко много харесвам и обичам децата, как всяко от тях ме кара да имам индивидуално внимание, и радост, че мога да чуя толкова различни начини на изразяване. Страшно обичам тези шарени и будни деца. Явно моят родителски инстинкт е с широк диапазон. Не е фокусиран само върху собствените ми деца. И това е важно условие да имам сили да движа проекта. Даже вечер, когато четем книги с децата и те много харесат някоя нова книга, сами казват как “задължително трябва да я поръчаме за училището”. Работата ми по проекта е изцяло доброволна, извън работното ми време като реставратор. Сутрин правя финансовия отчет, вечер късно пращам поръчките и поддържам сайта. Разбира се, имам угризения, че отнемам от времето със собствените си деца. Но и те са ангажирани в избирането на книгите, техните съвети и идеи се материализират в нови книги по рафтовете на училищната библиотека, и за тях е радост да проявят грижа към съучениците си. 

Какъв тип книги в какви области харесват най-много децата? Пример за техни любими книжки? 

Докато се учат да четат, съвсем логично предпочитат предимно комикси. Моята работа е да намеря книги с добре написан текст. Комиксите често са върху теми, които съзнателно не включвам – като робство, втората световна война, расизъм. Например “Маус” на Арт Спигелман. Задължителна книга, която не бих купила за библиотеката, не защото не мисля, че трябва да бъде прочетена – напротив. Но на тези теми трябва да се чете, поне според мен, с родител, или учител, който да помогне на детето да премине през тази информация. Да има емоционален компас, когато се говори за чудовищни събития от историята. Но пък дъщерята на Спигелман, Надя Спигелман направи детски комикс “Изгубени в Ню Йорк”, който е част от колекцията на A Book a Day.

Любими комикси на децата са серията “Маканудо” на Линиърс, “Междувременно” – математически композиран комикс, “Ел Дефо” – историята на зайче, което е загубило слуха си. Зайче, което не може да скрие в дългите уши слуховия си апарат. Тази книга за мен беше събитие. Историята е разказана с толкова разбиране, с детайли, които помагат и на деца в неравностойно положение да превъзмогнат страховете си дали реално са част от обществото. Надявам се да се намери издателство в България, което да й обърне внимание. Ако литературата ни учи на емпатия, то тази книга е необходимо четиво за всички деца, които имат приятели и съученици, справящи се ежедневно с физически предизвикателства. Всъщност като погледна подбора досега, виждам, че търся книги, които ни помагат да разбираме различията си с грижа и отворени сърца, били те културни, лингвистични или физически. Класовете в двете училища са пъстра представителна мини версия на американското общество на емигранти. Може би това разнообразие е причина децата да се научават от малки на толерантност. 

Поръчвам книги от подбрани издателства, които знам, че имат страхотен екип, който следи за всеки детайл от книгата, като Flying Eye Books. Работя с Enchanted Lion Books, които издават преводна европейска и азиатска литература. Важно е да има книги, в които децата да разпознават себе си и съучениците си. 

Но най-любими са ми книги, които носят привидно безсмислени послания. Абстрактни като текст и рисунки, например Little.com на Ралф Стедмън. Литъл е мастилено петно и “всички го обичат” – поне той така си знае. Автори като Стедмън, които виртуозно владеят и познават материята, с която работят, са игриви, палави, перото им е леко и притежава най-ефективното образователно средство  – хумор. 

Може ли да ни разкажете малко повече за професионалния ви път и как се стигна дотам вие да координирате този проект? 

Завърших НАТФИЗ, специалност “Сценография за куклен театър” при професор Майя Петрова. Винаги ме е занимавала детската литература и психология. През 2000-та година започнах обучение и работа по реставрация на хартия в университетска библиотека за старопечатни книги и ръкописи в град Филаделфия. Изглеждаше като съвсем нова посока. Докато не открих, че професор Лари Сайп води лекции по детска литература в Пенсилванския университет и добавих и това към вечерите си. Професор Сайп беше невероятно зареждащ преподавател, със страхотно чувство за хумор. През 2007-ма година илюстрирах първата си детска книга, която излезе в Америка – “Вълшебният дъждобран” (текст: Райън Дейвид). Използвах за илюстрациите ръчно направени азиатски хартии. Някои от тях изработих в селцето Бан То в Тайланд. При работа с фина азиатска хартия реставрационните умения и техники са извънредно полезни. Kнигата получи наградата нa Junior Library Guild и това отвори нови врати, нови покани за работа с деца в часове по изкуство.

Сега реставрация и литература съжителстват в здравословно разбирателство. Проектът А Book a Day е логично продължение на изследванията ми и съчетава изкуство, обучение, детска литература и психология. Покрай работата ми по него се срещнах с невероятни хора, като Ленърд Маркъс, който пише критика за детска литература. Изключително ерудиран и талантлив литератор. От него дойде поканата да представя развитието на българската детска литература през годините на преход пред IBBY (Международен съвет на книги за младите хора – организацията, отговорна и за връчването на наградата “Ханс Кристиан Андерсен – бел. ред.) в Ню Йорк през 2015 г. Срещи с хора като Ленърд са късмет. От мен е постоянството да следвам вътрешния си двигател и нещата се натрупват и случват.

Интервюто взе: Яна Кръстева