7 причини да четем на децата
Нужно ли е да приспиваме децата си с книга? Ако да – докога? Не трябва ли да ги оставим да си четат сами, след като вече умеят?
Тези и други въпроси, свързани с четенето на глас, занимават мнозина родители. Изкушаващо и далеч по-лесно е да разрешим на децата да заспиват на телевизор или музика. С годините кратките илюстрирани истории се разтягат в дълги глави, чийто прочит ни изморява. А и нерядко ни тормози опасението, че разглезваме наследниците си като продължаваме това „занимание за малчугани“. С оглед на всичко изброено, желанието да преустановим съвместното четене, щом детето се научи да чете самостоятелно, е разбираемо.
Четенето на глас обаче може да донесе много позитиви на децата далеч след като се научат да четат и пишат. Нещо повече, книгите в аудиоформат отдавна са част от живота и на възрастните.
И така, какви са ползите от четенето на глас? Да започнем с това, че то:
1. Спомага за натрупването на речников запас. Децата, на които се чете редовно, научават повече думи още от ранна възраст, а това им дава голямо предимство в детската градина и класната стая. Те чуват и запаметяват по-сложни думи и структури на изречения, тъй като ежедневният език е опростен в сравнение с литературния.
2. Прави сложните идеи по-достъпни. Децата могат да разбират по-високо езиково ниво по време на слушане, отколкото при самостоятелно четене. Те имат шанс да получат и затвърдят структурирана информация от различни сфери на живота още преди да овладеят силата на четенето. А това им помага впоследствие да разберат структурата на по-сложните книги.
3. Изгражда фонови знания. Когато децата слушат текстове с различно съдържание и от различен жанр, те развиват по-добро разбиране за света около себе си. Затова не се ограничавайте, а изпробвайте заедно – фентъзи, приключенски книги, класики, поезия, нехудожествени произведения…
4. Четенето на глас е в основата на развитието на грамотността. То демонстрира пред децата изразително и гладко четене, като по този начин пробужда интереса им към книгите. Те пък, от своя страна, са верни помощници за култивиране на критично мислене и функционална грамотност.
5. Поражда ползотворни дискусии. Обсъждайки чутото, децата имат възможност да се замислят за специфични теми, да търсят смисъл и решение, да свързват послания и преживявания. Едновременно с това свикват да задават въпроси, когато се сблъскат с нещо ново и непознато.
6. Помага на децата да израстат като внимателни слушатели. Настоящето е забързано, дигитализирано, ориентирано към действието. Активното слушане обаче отваря пространство за по-дълбоко фокусиране и размисъл, които спомагат за надграждането на знания, прокарването на паралели и улавянето на взаимовръзки. Дигитализацията означава също изобилие от картинни и звукови фрагменти, предадени кратко в електронни формати.
В този смисъл, достъпът до по-сложни и завършени идеи, литературен език, игри на думи и обрати в действието предоставя на подрастващите друг тип опит.
7. Укрепва семейните отношения. Независимо дали си го признаваме или не, ние, възрастните, също сме повлияни от технологиите. Използваме моментите, в които децата се занимават закратко сами, за да се потопим в любимите социални мрежи. Намираме бързо решение на ежедневни проблемни ситуации, за да си осигурим спокойствие. Същевременно децата целодневно са далеч от нас – на училище, кръжоци, при роднини. Всичко това свежда общуването ни до един съвсем недостатъчен минимум. Отделянето на 15-20 минути на ден за четене на глас обаче е време, което посвещаваме изцяло на децата си и им отправяме ясното послание „Ти си най-важен“.
Затова не се колебайте и подарете на себе си и детето си време за четене, независимо от годините му.
Вижте още: „Четенето на глас – по-важно за грамотността от разговорите“, „Великият дар на четенето на глас“, „Как да превърнем четенето на глас в още по-голямо приключение“.
Снимки в статията: Freepik