4 идеи за книжни срещи с Христо Ботев

През 2018 г. се навършват 170 години от рождението на българския писател, поет и революционер Христо Ботев. Загинал твърде млад, с буйния си нрав, непримиримостта към робството и пламенните си стихове Ботев е един от най-обичаните и разпознаваеми борци за национално освобождение и будители. Името му днес носят много български училища и дори един български град, Ботевград.

“Почитан като национален герой, за нас, българите, Христо Ботев е символ на свободолюбието.”

— из “Великите българи за деца и родители”, изд. “Софтпрес”

Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер, Христо е най-голямото от 9 деца на уважавания учител Ботьо Петков и съпругата му Иванка. Първоначално живее и учи в Карлово, където негов учител е баща му. След това семейството се мести обратно в Калофер. На 15-годишна възраст младежът с буен нрав е изпратен да учи в Одеса със стипендия от руското правителство и е записан във Втора одеска гимназия. Дали заради строгите порядки или налаганата със сила дисциплина, Ботев не успява да свикне с гимназиалния живот и на втората година от обучението си е официално изключен. Вместо да се върне в родния си град, Христо остава в Одеса и започва да се препитава с даване на частни уроци. Няколко месеца работи като учител в бесарабското село Задунаево, а през 1867 г. се отправя обратно към България.

При завръщането си Христо замества баща си в училището в Калофер, докато даскал Ботьо се възстановява от тежко заболяване. В този период е публикувано и първото стихотворение на бъдещия писател и революционер – “Майце си” излиза във вестник “Гайда”, издаван от Петко Р. Славейков.

Ти ли си, мале, тъй жално пела,

ти ли си мене три годин клела,

та скитник ходя злочестен ази

и срещам това, що душа мрази?”

Отново през 1867 г., на празника на Св. св. Кирил и Методий, Христо Ботев произнася бунтовна реч и вероятно заради това се налага да замине извън пределите на страната. Младежът се отправя към Румъния, където се среща с хъшовете. Междувременно се отдава на вестникарска дейност и работи в печатницата, в която се печата вестник “Дунавска зора”. Именно в това издание е публикувано и стихотворението “Към брата си” през 1868 г.

По същото време се сформира четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, която трябва да вдигне народа на въстание. Желю войвода също събира своя дружина и в състава й влиза Христо Ботев. Вдъхновен от предстоящите героични събития, младият поет написва едно от най-добре познатите и на децата днес стихотворения – “На прощаване в 1868 г.”:

Не плачи, майко, не тъжи,

че станах ази хайдутин,

хайдутин, майко, бунтовник,

та тебе клета оставих

за първо чедо да жалиш!

Но кълни, майко, проклинай

таз турска черна прокуда,

дето нас млади пропъди

по тази тежка чужбина –

да ходим да се скитаме

немили, клети, недраги!”

Четата на Желю войвода не преминава на българска земя и Христо Ботев е принуден да скита из Румъния без средства. Работи временно като учител в Александрия и Измаил, арестуван е за кратко, издава вестник “Дума на българските емигранти”. Известно време Ботев работи в печатницата на Любен Каравелов и публикува някои от фейлетоните си (“O, tempora! O, mores!” (“О, времена! О, нрави!”), “Това ви чака!”). Във вестник “Независимост” пък са отпечатани стихотворенията му “Хаджи Димитър”, “В механата”, “Моята молитва”.

“„Благословен Бог наш…“ 

О, мой боже, правий боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже –
мен в сърцето и в душата…”

— из “Моята молитва”

През 1874 г. Ботев става един от петимата водачи на Българския революционен централен комитет (БРЦК), а на следващата година се скарва жестоко с Любен Каравелов. Кавгата между двамата прераства в сериозен конфликт, който разбунва емигрантските среди. За да продължи да издава своя вестник “Знаме”, Ботев си купува собствена печатница с помощта на съпругата си Венета, за която се жени през лятото на 1875 г. Тази година му носи и издаването на единствената стихосбирка, която поетът успява да види приживе – “Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”.

През 1876 г. Христо Ботев се отправя по своя път към България, воден от единственото желание да я освободи или да загине достойно. С близо 170 души четници той се качва на парахода “Радецки” и принуждава капитана да ги свали на българския бряг при Козлодуй. Оттам четниците се отправят към Враца. Османските власти, предупредени за действията на Ботевата чета, нападат групата край Милин камък. Макар и понесли тежка загуба, революционерите продължават пътя си и на 1 юни 1876 г. са обсадени край връх Околчица (връх Вола) в Стара планина. Вечерта Христо Ботев пада пронизан с куршум в челото.

Написал едва 20 стихотворения и оставил няколкомесечнаа си дъщеря сираче, Христо Ботев загива на 28-годишна възраст. Творчеството му се превръща както в начало на съвременната българска литература, така и в пример за несломим дух. Всяка година на 2 юни, точно в 12 часа по обяд,сирените в цялата страна призовават да си спомним за делото както на Ботев, така и на всички загинали за освобождението на България.

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небе, звяр и природа

и певци песни за него пеят…”

— из “Хаджи Димитър”

 

Как да събудим интереса на децата към Христо Ботев?

Ако се чудите как да разкажете на децата историята за живота и делото на Ботев по интересен начин, ето ви 4 книги помощници:

1. “Великите българи за зеца и родители”( изд. “Софтпрес”)

Книгата, съставена от Христина Йотова, е безценен наръчник по българска история. В нея са събрани най-колоритните, най-важните и интересни образи от 13-вековната история на страната ни. Техните съдби и дела са разказани като приказки, без излишен патос, но съвсем честно и с уважение.

Йотова е подбрала изключително интересна информация, която майсторски се вплита в тъканта на историята и пред погледа на читателя изпълва със смисъл думата “величие”.

Една от 13-те глави в изданието е посветена на Христо Ботев и част от биографичната информация, която ви предложихме по-горе, е извадена тъкмо от нея.

2. “Христо Ботев: оцветяване, рисуване, любопитни факти” (изд. “БГ книга”)

На пръв поглед книгите с оцветявки не изглеждат достоверен източник на информация. Изключение правят изданията от поредицата “Съкровищата на България”.

В книжката, посветена на Ботев, са представени някои от най-важните моменти в живота му: семейството, училището, срещата с хъшовете в Браила, животът с Васил Левски в изоставена мелница, революционната му дейност. С по 2-3 изречения авторката на книгата събужда любопитството на малките читатели и дава поле за техни собствени изследвания. Интересно е решението да се представят част от личните вещи на Ботев, вестниците от онова време, както и знамето на Ботевата чета, развявано от знаменосеца Никола Симов-Курото.

В края на книгата децата ще открият и маршрута на четата от Козлодуй до връх Околчица. Текстът е на български и английски език, а възможността да оцветят историята сами носи допълнителен бонус – време за самостоятелни занимания.

3. “Моята първа книга за българските писатели”, изд. “ПАН”

В тъничката наглед книжка са разказани накратко историите на редица български писатели. Тя започва с Христо Ботев и от нея научаваме, че поетът ни е завещал едва 20 стихотворения, но всичките са останали в съкровищницата на българската литература.

Разказът е подкрепен със снимков материал и събужда интереса на читателя към изследване на творчеството на писателя.

4. Ботев в чертички и колелца – “Таралеж се жени”, Яна Язова, изд. “Изток-Запад”

Талантливата и сравнително непозната Яна Язова ни очарова преди време с оригиналната идея да представи част от известните личности в черти, във стихове и колелца.

В изданието “Таралеж се жени”, публикувано по случай 100-годишнината от рождението на писателката, изд. “Изток-Запад” предлага на читателите да си нарисуват сами портрет на Ботев, следвайки съветите на Язова:

Пробвайте да обявите състезание за най-добре нарисуван портрет на революционера – гарантираме, че ще се забавлявате с децата си!