10 любими книги, за които сме писали през 2017 г. (10 години Detskiknigi.com)

През годините сме открили стотици любими страхотни, весели, тъжни, вдъхновяващи, красиви и запленяващи детски книги. За много от тях сме написали отзиви, а за други не намираме точните думи, с които да ги опишем смислено, но ги препоръчваме непрестанно.

Решихме да изберем по 10 книги за всяка година, откакто сайтът съществува, за които сме писали отзиви. Изборът ни е изключително труден, разбира се. Надяваме се част от книгите да са любими и на вас, а други – да откриете тепърва.

„Елмър“ от Дейвид Маккий (изд. „Жанет 45“)

През 2017 г. за пръв път се запознахме с карирания слон Елмър. Макар да е различен по своята окраска, пъстрият слон има едно огромно предимство пред своите събратя: умее да прави всички около него щастливи!

Поредицата за карирания слон „Елмър“ е изключителна находка. Шареният герой на Дейвид Маккий има една много важна задача: да покаже на малките читатели, че да бъдеш различен и да носиш своята индивидуалност никак не е лошо.

До момента на български са публикувани 6 книги от поредицата, както и картонена книжка за най-малките.

„Ана Ана“ от Алекси Дормал и Доминик Рок (изд. „Пурко“)

Същата година ни срещна и с очарователната Ана Ана и нейните плюшки. Комикс историите, разказани от Алекси Дормал и Доминик Рок са за малчуганите от 3 години нагоре. В тях главен герой е малката Ана Ана, а нейни верни спътници са плюшените й играчки със забавни имена – Зигзаг (заек), Пингпонг (пингвин), Лиско (ясно какво животно е, нали?), Китчо, Гризу (мече-гризли) и Космато топче.

Дормал и Рок са създали страхотен образ на съвременното дете чрез Ана Ана, а четенето на комикси е умение, което изисква много повече от простото изчитане и осмисляне на даден текст. Разказът в картинки помага на по-малките читатели да вникнат в историята, а взаимосвързаността на текст и изображение ги предизвиква да обръщат внимание на най-малките детайли.

Панорамните книги на Войтех Кубаща (изд. „Фют“)

За мнозина от нас чешкият хартиен инженер и художник Войтех Кубаща беляза ярко детството ни с панорамните си книги по класически приказки като „Трите прасенца“ и „Червената шапчица“. Чрез панорамни илюстрации, изскачащи (pop-up) и движещи се елементи героите от приказките оживяват и превръщат обикновената наглед книга в желана играчка.

Разбирането, че само новите технологии могат да превръщат книгите в интерактивни или триизмерни, е твърде погрешно. Взаимодействието на детето с книгата, приемането й като обичана играчка, зависи от начина, по който родителят ще я поднесе. А ако тя е обогатена с елементи като панорамни изображения и подвижни елементи, задачата на възрастния неимоверно се улеснява. В тази връзка книгите на Кубаща, създадени през 50-те години на 20-и век, остават верни помощници на майките и татковците до ден днешен.

„Топлото човече“ от Мая Дългъчева и Невена Ангелова (изд. „Жанет 45“)

Тази книга не прилича на нито една друга книга, която сме чели. Може да бъде оприличена на топло одеяло за тъжни сърца, на лекарство против сърдечни страдания или на топъл сладкиш, поднесен в точния момент от любим човек.

По деликатен начин писателката засяга теми, за които не сме свикнали да говорим с децата си, но те се борят с тях. Нейните думи идват като спасителен пояс, като мост между разбитите сърца и неумелите утешители.

Историите на Мая Дългъчева са допълнително подсилени, оцветени, заплетени в кълба с прежда и поръсени с любов от художничката Невена Ангелова. Рисунките с молив и боички, и почти невидимите колажи придават особен чар на книгата.

„Къде ми е шапката“ от Джон Класен (изд. „Рибка“)

Историята е пределно простичка: един мечок е изгубил шапката си и разпитва животните дали са я виждали. Накрая я намира, а финалът е бърз, драматичен и безпощаден.

Илюстрациите са с изчистена визия, която оставя широко поле на въображението, а в същото време успява да предаде емоции и изражения с прецизно поставена чертичка или извивка. Класен е също толкова пестелив с думите, колкото и с илюстрациите. „Къде ми е шапката?” е идеален пример за постигане на максимален ефект с малко изразни средства.

„Чутовното нашествие на мечките в Сицилия“ от Дино Будзати (изд. „Точица“)

„Чутовното нашествие на мечките в Сицилия” определено е необичайна детска книга – от заглавието, през героите, та до начина, по който е разказана. Тук няма да намерите типичните добри и лоши герои, а мечоци и хора, които притежават едновременно добродетели и недостатъци и често действат извън клишираните рамки.

Дино Будзати е изключителен разказвач, с елегантно чувство за хумор и точно перо за човешката и мечешката природа, които не са толкова различни колкото си мислите. Огромно признание за отличната работа на преводаческия тандем Нева Мичева и Виктор Самуилов (превод на стиховете).

„Чорапът, който промени света“ от Здрава Каменова (Център за неформално образование и културна дейност „АЛОС“)

Книгата разказва историята на единичното бяло чорапче Сам, което не иска да бъде самотно. Пъстрата, забавна и увлекателна книга разкрива как докато търси своята половинка, един чорап може да промени света като призове чорапи и хора да бъдат по-толерантни към различните, по-открити и освободени.

Вярваме, че много от читателите в някакъв момент са се чувствали като Сам – различни, самотни, отхвърлени от всички в училище, без нито един приятел в социалните мрежи. На тях препоръчваме да последват бялото чорапче в неговото търсене на другарче. Не се отчайвайте и знайте, че по пътя ще получите неочаквана помощ.

„Хълмът Уотършип“ от Ричард Адамс (изд. „Orange Books“)

Книгата ни беше препоръчана като нещо средно между „Шумът на върбите“ и „Властелинът на пръстените“ … но за зайци. Най-кратко може да се опише като героично фентъзи, разказващо за изпълненото с опасности и битки пътешествие на група диви зайци към свободата и щастието.

„Хълмът Уотършип“ е забележителна книга на толкова много нива, че няма как да не пропуснем някое. История е плътна и многопластова, емоционално въвличаща и притежава омагьосваща атмосфера.

Ние четохме изданието на изд. Идяконсулт, което е с красиви, идилично изглеждащи черно-бели илюстрации на Светла Христова, но вече е труднооткриваемо. Ако сме ви вдъховили да прочетете това заешко фентъзи, можете да вземете изданието на Orange Books.

„Туне Глимердал“ от Мария Пар (изд. „Изида“)

Да си на 9 години, да живееш в красива норвежка долина и да си единственото дете там. Да се пързаляш със ски колкото ти душа иска. Да си нещо като изпитател на ръчно изработени шейни с кормило. Да имаш най-страхотния приятел, който е готов да конструира шейни специално за теб. А фактът, че той е на 74 години да няма никакво, ама никакво, значение. Да имаш страхотни щури лели и любящи родители.

„Туне Глимердал” е като току-що изпечена меденка – кара ви незабавно да се почувствате уютно и точно на място. Лудориите в тази детска книга се раждат съвсем естествено, трудностите само каляват характера, а проблемите се решават с общи усилия и вътрешна промяна.

„Бедността. Пътеводител за деца“ от Хенрика Кшивонос и Ханна Гил-Пьонтек (изд. „Точица“ и Полски културен институт)

През размишленията на малко момиче за нещата от живота, авторите представят бедността с всичките й неприятни черти. А те никак не са малко, но често остават незабелязани, защото „да си беден много боли и често се пази в тайна“. По напълно достъпен начин децата ще научат какви чувства изпитват социално слабите, особено когато са обвинявани в мързел и нежелание да се развиват. Истината е, че неравенството в обществото винаги ще съществува, но ако имаш поглед върху нещата и от друга гледна точка, много по-лесно е да решиш как ТИ можеш да промениш статуквото.

Не пропускайте да проследите избора ни на книги от архивите за 2012, 2013 г., 2014 г. , 2015 г. и 2016 г.

 

Вземете книгите с код с кауза DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.