10 хубави неща, които намерих в дистанционното обучение

Както много български учители, Александра Георгиева трябва да се справя с дистанционното обучение на своите третокласници. Преминаването от жива връзка пред екранна такава, при това – за броени дни, е сериозно предизвикателство и за обучаващия, и за неговите ученици. Но все пак Алекс е успяла да открие за себе си 10 хубави неща в дистанционното обучение, които сподели с нас:

1. Учениците продължават да са преди всичко деца

Липсват ми моите ученици. Аз съм благодарна всяка сутрин, когато ги посрещам в двора на училището. Харесвам сънените им усмивки и отегчението, с което си приготвят „всичко по математика“. Сега не са толкова сънени, но пак са си те. Възхищавам се на тяхната адаптивност. Въпреки необичайните обстоятелства, всеки от тях продължава да се усмихва, да се държи естествено и свободно. Не мога да се разхождам между чиновете в класната стая, но пък мога да продължавам да правя забележки. Благодаря ви, деца!

2. Мога да пия кафето си с учениците си

Тази форма на обучение позволи на децата да видят човешкото в учителите. Всичките ми ученици видяха кухнята ми, запознаха се със сина ми и знаят кои са любимите му колички. Аз видях домашните им любимци и малките им братчета и сестричета. Докато учим и разговаряме, те спокойно могат да пият сок, да хапнат някоя бисквита. Някак всичко стана по домашно му, уютно. Класът в момента е разделен, но сякаш е и много повече заедно.

3. Децата се учат на самостоятелност

Децата са сами в това. Няма тетрадка, в която да погледнат, няма от кого да вземат химикалка, няма кой да им услужи с линия. Изненадвам се как прекъсванията по време на диктовка изчезнаха, как всеки знае коя задача решаваме и до къде сме стигнали в обсъждането на текста. Мисля си, че организацията, която създават родителите, е от огромно значение, но същевременно виждам деца, които са съсредоточени и мотивирани за работа.

4. Дисциплината

Начинът на работа в училище предполага ред и дисциплина в класната стая. Ако те отсъстват, не би могло да се осъществи преподаване. Сега е същото, но е и различно. Децата разбраха, че когато не се изслушват, настъпва огромен хаос. В класната стая успяваха да се надвикат един друг, но сега трябва да са спокойни, ако искат да чуят какво казват приятелите им. Видяха се отстрани и определено има ефект. Разбира се, че продължават да се надприказват, но когато разговорът е в контекста на учебния материал, са много по-внимателни и слушащи.

5. Компютърът не е само играчка

Дистанционното обучение, и то при извънредни обстоятелства, показа на децата огромния обем информация, който се намира в интернет. Въпросите, които възникват по време на часовете, се превръщат в малки проекти. Всеки може да избере откъде да чете и след като се впечатли и изненада, да представи работата си, както намери за добре. Умението да се ориентираш в дигиталния свят е от първостепенно значение, за да пораснеш успешен и адаптивен млад човек. То не се изгражда нито бързо, нито лесно. Хубаво е, че поставихме началото на това, дори и за малките ученици.

6. Самостоятелните работи

Повечето ученици се притесняват, когато в класната стая се прави проверка на знанията им. Учебните платформи позволяват много лесно и удобно да се правят тестове и задачи за самостоятелна работа. Аз правя тестове за самопроверка по няколко пъти в седмицата. Те обхващат един урок или текст по литература. Децата се справят чудесно с попълването им и веднага виждат резултата и отговорите си. Мисля, че сега, когато сами могат да решат кога да изпълнят тази част от домашната си работа, те ще видят, че това е просто рутинна работа, в която няма нищо особено и страшно.

7. Възможност да излезеш от рамката, поне за малко

Много ми харесва, че мога да се връщам, да заобикалям, да бързам или да спирам. В зависимост от темпото на децата и техните интереси, аз мога да напасна учебния материал, така че часовете да са интересни и полезни за тях. Фактът, че ситуацията позволява на учителя да не спазва разписания до минута учебен график, позволява да се върнем отново към същността на професията.

8. Многото свободни ресурси

Страхотно е, че мога да разглеждам, да сравнявам, да избирам от многото образователни материали, които предоставиха издателите на учебници и помагала. Намирам го за обогатяващо, любопитно и интересно. Една тема може да бъде разказана и обяснена по множество начини. Всеки колега работи по свой, уникален начин, който носи белезите на неговите интереси и творчество. Децата в класовете са с различен темперамент и микроклиматът във всяка стая е неповторим. Би било хубаво да можем да избираме с какви точно ресурси да работим в зависимост от индивидуалността на учениците ни и от нашия начин на преподаване.

9. Учителите се учат

Аз научих много и продължавам. Работата в момента дава възможност на образованието да излезе от рамката, в която стои дълги години. Съществуват много варианти на работа, които са различни от стоене в класната стая. Истински обичам класната си стая, разговорите с учениците, хаоса в междучасията. Но смятам, че училището не започва от сградата и не приключва с лятната ваканция.

10. Родителите

Искам да благодаря на родителите. Благодаря ви, че подкрепяте и помагате на децата си. Благодаря ви, че инсталирахте, регистрирахте и пробвахте какво ли не. Благодаря ви, че учите децата си как да търсят информация в интернет, как да подберат подходящи снимки и как от това да направят презентация. Благодаря ви, че правите заедно къщи и октоподи. Благодаря ви, че сме заедно в този момент, защото ученето е за реалния живот и преодоляването на трудностите в него. Защото, когато сме заедно, всичко ще се получи!